Aug 3, 2022, 5:51 PM

Дивото горчи като пелин 

  Prose » Narratives
250 3 28
7 мин за четене

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добро утро, Доче! Значи и вие сте изживели такава история, странен е светът, доказа ми го с неписаните си закони. Сигурно има и противоположни примери, но този беше разтърсващ. Зарадвах ти се! ❤️
  • Върна ме назад в годините ... Имахме подобна котка.Просто си зарязваше новородените в полза на котараците(или като отплата за ласките им) Никакъв майчин инстинкт. Що сълзи проля дъщеря ми... Странен свят.
  • Очарована съм от тази взаимност, Женичка! 😘
  • взаимно е ❤️
  • Аз те преоткрие като разказвач и истински ти се възхищавам, Жени! ☀️ За мен на литературния
    ни небосклон в твое лице е изгрял един много стойностен талант на прозаик, който още с появяването си заявява категорично обещаващо присъствие! Много ти се радвам! ❤️
  • Винаги ти гостувам с радост, а ти винаги намираш добри думи за мен ❤️
  • Не, конкурса вече мина, обявиха наградените и аз не съм сред тях, Силви. Но историята ме разтърси и я написах, а после си казах, че мога да им я изпратя. Така се получи. ❤️
    Жени, твоето присъствие ме направи щастлива! Сабрина ще се гордее, ако ѝ кажа, че си сложила разказа за нея в " Любими'! ❤️
  • Сега попадам на отговора ти, Мари, извини ме. Виждала съм конкурса преди време, желая ти успех и още много силни разкази!
  • Пет звездички и Любими, Мария
  • Благодаря ти, че сложги разказа ми в любими, Силвичка! Надявам се да има достойнства, след като си го направила! Аз дори се осмелих да го изпратя на традиционния конкурс, озаглавен "Дивото", макар че отскоро пиша проза.
  • При едни майчинския инстинкт го има, при други - не. Липсата на такъв е изключителна рядкост, затова едва ли на някой би му хрумнал подобен край, за да го предотврати.
    Поздрави Мари.
  • Благодаря ти, че си тук с позицията си, Силви! Може би този разказ е едно разкаяние от мен...
  • Прочетох, Мария. Не искам да вярвам, че е истина. Както не искам да вярвам, че се случва и при хората. Но има такива престъпления. В Америка законите са безпощадни. Дори за немарливост. Скоро гледах съдебен процес срещу двама родители. Осъдиха ги на доживотен затвор.
    Поздравления за силното перо!
  • И кучето, и котката са наши приятели. Те така са приобщени към живота на човека, че ние не можем без тях. Но аз правех сравнение с това, което бях наблюдавала предната година със Зеленоочка и още ми е непонятна причината за подобно държание от страна на Сабрина. Зиги, плаках и аз, упреквах се, но не можех нищо да променя... Котараците продължават да налитат и трите ми дворни котки, а аз очаквам да стана "баба" на нови писанчета!
    Трогната съм, че споделяте лични преживявания покрай този тъжен разказ! Приемете моя поздрав, Зиги, Скити и Генек!
  • Приятно.
  • Тъжно е това, което разказваш, Мари, но и аз съм на мнение, че светът на животните и инстинктите им са различни от нашите, човешките! Аз също много обичам котки, колкото и да са своенравни!
    Поздрав за творбата, миличка! 💖
  • Съгласен съм с Антоанета. Не разбирам от котки, но подобно нещо се случи с кучето на съпругата ми... тоест, кучето на баща ѝ. Дворно куче, немска овчарка. Отнякъде е забременяла, и после имаше малки кученца. Пренасяше ги насам-натам. Аз нищо не разбирам, не съм се намесвал пък и не е моето куче. Един ден жена ми я видяла да ги убива ли, не знам... ама ми каза чак после и без подробности, не успя да се насили да ми каже. Тя мислеше, че кучката ги е убила, щото били болни (леле добре, че ние хората не го правим това!). Бях много... да кажем, натъжен, или може би шашнат, знам ли. Ама после си напомних, че това не са хора. Животни са. Хубаво разказваш, иначе! Но ме потресе, защото нещо подобно (за малко) да видя и аз. (А какъвто съм чувствителен на тема животни, сигурно бих се разплакал! 😅).
  • Може би и Сабрина е искала някакво съдействие от мен, но аз не съм разбрала желанието ѝ. Нямам твоя опит, а доверие се гради с години, като между хората.
    Таничка, благодаря, че не подмина и този мой разказ! ❤️
  • Имам две ангорски котки на дванадесет и единадесет години.Много ги обичам. Когато за първи път едната роди две котенца й сложихме в стаята един кашон с постеля.Тя трудно роди две котенца, но едното умря.Беше много уморена и се учудих, че ми донесе на възглавницата до главата ми рожбата си,а тя милата се изтегна в кашона и заспа. Имаше ми огромно доверие, за да ми повери котенцето си.
  • Да, Мини, много зле го понесох. Трябваше ми седмица да се оправя, а после като писах разказа пак силно го изживях. Но пак си я милвам и я храня, нищо че са котки на двора. 🐈
  • За първи път чета нещо подобно. Аз обичам животните и когато го прочетох ми призля, натъжих се, Мария ,въпреки ,че не знам нищо са котките. За теб е било изпитание да видиш това. Много добре си го разказала.
  • Преживях го тази пролет. Героинята съм аз. Не знам до колко добре съм го предала, дано съм успяла. И аз съм.чувала, че първото котило не е читаво. Сабрина и Сузи са от второто котило на Зеленоочка. Heart, това е котка на двора, не е домашна.
    Благодаря ви, Боби, Тони, Пепи и Heart! 🌈
  • Инстинкт за оцеляване: може и котката да е била болна и е имала нужда да го яде, както богомолката изяжда мъжкия заради протеина, или то да е било болно, или някой друг да го е наранил смъртоносно и да го е довършила.
    Добре разказано. Ако знаеше причината, щеше да го приемеш по-нормално.
    От дете знам, че първото котило не е читаво и хората са ги убивали, най-често давели в селската река.
  • Мария, за мен котките са мили същества, самата аз съм имала. Според мен, животните си имат свои инстинкти и не трябва да им приписваме човешки емоции. За тях, това са обикновени инстинкти.
  • Изпитвам ужас от котки, но четох с интерес увлекателният ти разказ за Сабрина. За мое съжаление си представих съвсем ясно картината от разиграващият се ужас пред прага ти /или на героинята/. Знам, че "чудовищата", както наричам котките, правят така, но си е потресаващо. И много добре описано! 🌹
Random works
: ??:??