Горещо беше. Усилно. Из Ръжанлъка, и отсреща - по Диканаря, вече всички ниви бяха ожънати, та се плешивееха като бръснати глави.Отшумяла беше глъчката и надпреварата на жътвата.
Из синурите не се щураха деца, пребрадени с бели жътварски ръченичета, в нивите не бляскаха сърпове, по пътя не се търкаляха тежко натоварени каруци със снопи. Нийде не се чуваше ни говор, ни смях, ни песен. Жив човек не се мяркаше... Като след празник.
И кръстците бяха вдигнали, и целият шум и глъчка се бяха пренесли другаде - там, далеч в селото, по харманите, край запрегнатите дикани.Тук вече нямаше никой.
Само Джендовите не насмогваха. А и как да насмогнат? Как да пожънат навреме, като бяха двама само, а третият лежеше повит и гукаше в люлката под шарената сянка на крушата...
Наскоро се беше гътнал старият Джендо, като завлече със себе си и тайната за златните ермелици и рубета, дето ги беше заровил, и дето му бяха останали от продаденото стадо.Такъв беше станал - саможив, от дългите години вдовство... Кара ...