Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, докато шофираше из окончателно лудналия град, караха стомаха ми да се превърта по един особено приятен начин. Нямах търпение да стигнем вкъщи, мисля, че и той също.
За първи път сякаш забелязвах колко много светофари има в скъпата ни столица! Фактът, че бяха буквално на всяка крачка, ми изглеждаше абсолютно недопустим! Интересно, правеше ли изобщо кметството нещо по тоя въпрос?!
43
Справях се все по-добре.
Доскоро животът ми беше низ от глупости и пълна липса на интерес към някакво си бъдеще. Образованието си бях завършила, да - по инерция, но не то ми беше помогнало да разбера себе си. А кой знае, може пък да е било важна брънка във веригата, довела до днешния ден.
Дали онова се беше случило в действителност, или не, за мене вече нямаше кой знае какво значение. Сънят си беше в главата ми, само че избелял и безплътен. Сега извикваше у мен не повече емоции от прогнозата за времето (Е, поизсилих се, де! Но ми харесваше как изглежда написано върху листа.)
На път бях да загърбя миналото и да гледам по-смело напред, в бъдещето.
44
Време е да спра да се самонаранявам.
Все още се случва да се отдавам на мислене. От юридическа гледна точка такива случки нямат голямо значение - абсолютно недоказуем казус. От морално-етична... кой знае? Религията лицемерно настоява за пълно мълчание по тези въпроси и така се справя с проблем, за който няма нито удобно обяснение, нито подходящо решение. А обществото... Отделните му членове се възмущават искрено на репортажи и разисквания по телевизията и в Интернет, но засега дотам си остава... Съществуват различни неправителствени организации, но точно с такива случаи дали се занимават? Юридическата сложност на въпроса пречи и на тях, предполагам. Що се отнася до политиците... нали не става дума за избори все пак?!
Та си мисля, че на обществото като цяло не му пука особено за тези проблеми. Крие си главата като щраус в пясъка на сапунени сериали, всякакви видове риалитишоу и доведено до виртуозност електронно и филмово насилие. И следователно му е все едно дали ще се бунтувам и как ще се държа. Има си механизмите да ме озапти, ако бунтът ми премине критичната точка. Контрата винаги остава у такива като мен, винаги. Прав е моят любим Остап. “Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се!” Макар че да се спасяваш сам е много трудна задача, когато у тебе скимти заключено едно дълбоко пострадало дете.
Стигнах до извода, че единствената реално съществуваща сила, на която може да се заложи със сигурност, е любовта. Ако хората намират пътя към сърцето си, независимо как, бъдещето може да изглежда къде по-розово. Поради тези причини често си повтарям едно наскоро родило се пожелание.
Дано да се раждат все повече хора като доктора, Марти и майка му, леличката в дома и кой знае колко още добри хора, които не познавам! Аз вече имам доказателства, че съществуват. И знам, че за всеки, който има късмета да ги срещне по пътя си, има и надежда...
Надявам се за мене също да не е много късно. Неслучайно напоследък често-често си пускам прочутата песен на Джон Ленън. Имам шанс да оставя добра следа у някого на свой ред и така да участвам и аз в безкрайната верижна реакция на любовта.
Едва сега започвам да разбирам онази моя братовчедка - младоженката. Защото и аз възнамерявам твърдо всяка нощ от следващите 30 години да прекарам увита като лозичка около Марти и жадно да ловя дъха му с устни.
край
От автора
Това произведение е плод единствено на фантазията на автора си. Изложеното в него не се базира на действително съществуващи лица и събития.
Авторът няма претенции за достоверност в психотерапевтичен план. Това е просто разказ за една човешка съдба, вдъхновен от различни истории за жертви на злоупотреби в детството.
Писан е в продължение на дълъг период от време, а решението за публикуването му дойде като резултат от зачестилите съобщения в медиите за различни педофилски скандали, в това число и в самото сърце на Христовата църква. Приех ги като показател за отварянето на доскорошната тема-табу, което считам за правилно и необходимо.
Посвещавам го на най-добрия човек, когото познавам - д-р Z.
© Нелиса All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен разказ!Нямах търпение да прочета следващият откъс!Темата наистина е болезнена,но краят е щастлив!!!
-
За мен беше удоволствие да прочета!!!Започнах с тази част,но ще се върна в началото.Дори тук,в тази различна история,ми даваш отговори...спасяването на давещите се е дело на самите давещи...!
-
Благодаря, Петинка, а за мене е удоволствие, че си тук!
И че те чета...
-
Дочаках края с нетърпение и се зарадвах, че "финалните надписи" са заредени с оптимизъм, а с особено дълбок размисъл - целият роман!
Благодаря за удоволствието, Нели! -
Здравейте, Феичке,Петя и Белла! Благодаря ви!
-
Поздравявам те Нели! Едва днес прочетох , започнах от последната част, след това се върнах на първата и прочетох всичко на глътки.
Много ми хареса! Още съм под въздействието на прочетеното и не ми се пишат коментари.Исках само да ти стисна ръката! -
Само 30?!
Знаех си, че ще има щастлив край! Поздравче, Нели! -
Ангел, благодаря ти отново
Радвам се, че бяхте тук Плами, Мартина и Светлана. Светли, това е моята любима част също -
"Дано да се раждат все повече хора като доктора, Марти и майка му, леличката в дома и кой знае колко още добри хора, които не познавам! Аз вече имам доказателства, че съществуват. И знам, че за всеки, който има късмета да ги срещне по пътя си, има и надежда..."
Това е! Сърдечни поздрави!!! -
Нели, радвам се, че прочетох! Поздравления!
-
Много ми хареса, Нели! Поздрав!
-
Нели...аз искрено бих се радвал, ако твоята нежна душа продължи и в поезия и в проза - така всички ще са доволни!
Желая ти много вдъхновение и късмет! -
Благодаря на всички прочели!
Жари, благодаря, може би ще продължа в раздел проза
Ивон, благодаря, и аз ти се радвам, не само тук
Енд, благодаря, но точният израз е друг,
може да си го припомниш горе.
Румен, благодаря за анализа. Публикувах го на части, за да се чете по-лесно - аз самата трудно чета проза от екрана
Силвия, благодаря, и аз така мисля, но...в книга
Ангел, благодаря, напълно съм съгласна с разсъжденията ти
-
Умееш да грабваш читателя, Нели!
Заинтригува ме!
Наистина тази тема често се подминава като нещо мръсно, неудобно...едва ли не - щом не се случва на мен, значи не е проблем...
А съвсем не е така и ако държавата чрез законови мерки, общината и ние като граждани не реагираме навреме...може и да стане късно!
Поздравления за цялото произведение - и с психологията като материя, според мен си се справила доста добре!!! -
Силно послание Нели! Катарзиса си струваше... Трудно се пише за нещо непреживяно, което да звучи толкова истински... браво!!!
п.п. онази част, сама за себе си прозвуча извратено, но тук в текста щеше да изглежда различно...
Прегръдка!
Благодаря, Нигяр!