Дневникът на едно излекуване – част 6

24

Обади ми се моята Калина от Франция!

Вчера са се оженили!

Живееха си добре заедно вече 10 години без брак, даже и дете имаха. Тя не искаше да се омъжва, защото считаше брака за неморален и лицемерен.

Беше привърженичка на на идеята, че бракът е узаконена проституция.

И сега това!

Новината направо ме шашна.

Дотолкова, че наговорих куп глупости, започвайки с това  да изразя крайно невъзпитано удивлението си. За капак я попитах:

- Нали бракът беше неморален?

На което тя отговори:

- Ами че той си е! Просто реших да се осигуря. Това не е ли неморална причина? Точно както си го пише. Това е положението.

Толкова прекрасно директна е милата ми Калина, че възхищението ми от нея още повече нарастна.

Спомних си как ме попита преди няколко месеца:

 - Абе, ти си хубава жена. Защо се обличаш толкова смотано? Да не си в депресия? Аз като бях в следродилна депресия, бях така - беше ми все едно какво ще облека и дали изобщо ще се облека.

Тогава се бях засегнала за около два–три дни. В същото време обаче осъзнавах колко е права. Това сложи начало на желанието ми да се променя поне външно към по- добро. За което сега съм й благодарна, само дето не си спомням дали съм й го казвала. Трябва да й го кажа, от повече глава не боли.

Днес се опитвах да пазя лунната диета. Цял ден пих сокове,  тъй като при смяна на фазите на Луната това водело до значително отслабване. Не издържах напълно и хапнах една салата от домати и краставици.

Заспах бързо, будих се на два пъти и ходих да пишкам, явно от повечето течности. Веднага след това сънливостта ме оборваше наново. Казвах си – добре, значи лечението действа.

На сутринта първата ми работа беше да пратя есемес на младоженката с хиляди извинения и поздравления. Уви, остана си чакащо, тя не си беше включила телефона.

След три часа се обади сама, преди да е прочела съобщението!

Съдбата отново ме улесни!

Поговорихме си, зарадва се на пожеланието да бъдат щастливи. Ще си говорим подробно, като им отида на гости във Франция. И снимки ще ми покаже, била е облечена като булка след толкова години съвместен живот. А детето им е било шаферка!

25

Хвана ме самосъжалението и пак го ударих на рев. Спомних си, че точно така се чувствах след годежа си. Състояние, което достигна кулминацията си в деня, когато се напих  до безпаметност. После три дена бях в алкохолна интоксикация. Оттогава и до ден днешен не мога да помириша мастика.

Дали тогава не съм се опитала да “се очистя” от страх? И сега ли опитвам същото?

Господи, защо ми е толкова трудна тази тема? Време е да се освободя от тази тъпа предубеденост, но се чувствам безпомощна.

26

Събудих се с мисълта, че и аз това искам.

Искам интимност, искам семейство, искам дете,  искам да си вляза в женската роля в края на краищата...

И в същия миг се сгърчих от ужас!