Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тясната кушетка в кухнята, на която лежаха вкопчени като котка с малкото си...
Утрините ставаха все по-хладни. Слънцето грееше по-ярко от лятното и по обяд хората тръгваха по къси ръкави. Полето се изпълваше с магарешки каручки. Към два часа след пладне се извиваше вятър. Краката на берачите потъваха в топлия прахоляк на черните пътища като в скъп килим. От вятъра листата на царевицата се цепеха на тънки ивици и в нивята се провличаше като човешки говор шептенето им. Мария ходеше из чуждите дворове замаяна и сънлива. Не й се играеше. Беше кротко дете и не се страхуваха да го оставят само. Седеше с часове на някоя пейка, омърлушено като мокър врабец и си мислеше за майка си. Какво беше станало? Защо мама толкова дълго не си идва от болницата? Децата казваха, че когато майките ги боли корема, ще си имат бебе. Единствения път, когато я заведоха в болницата, мама каза, че няма да си имат бебе, защото татко го няма. На мама са й правили операция. Каква операция? Дали боли много, когато докторите ти режат корема? Тя си представяше докторите като огромни брадати мъже, размахали наточени ножове – също като чичовците, които миналата зима заклаха прасето. И също като тях белите им престилки сигурно са изцапани с кръв. Дали мама я режат като горкото прасе?  Лежеше в студеното легло и тихичко хлипаше...
Една вечер се разплака неудържимо и роднините побързаха да я заведат у дома, въпреки, че майка й едва предния ден си беше дошла от болницата и беше много слаба. Това си остана най-светлия спомен от детството й – времето, когато усещаше липсата на майка си и мислеше, че я обича...
А отношенията им бяха твърде странни за годините на Мария – бяха започнали да си съперничат още щом малката проходи и проговори. Воюваха за любовта на бащата – противно на очакваното, той ни най-малко не се огорчи, че първородното му дете е момиче, нарече я “малката ми принцеса” и се привърза към нея със силата на първата любов. Можеше да я забавлява с часове, винаги измисляше нови игри, разказваше й приказки, които не съществуваха в нито една книжка и всеки ден й носеше по нещо. Малкото човече свикна вечер да го посреща, тичайки насреща му с радостния въпрос: “Тати, какво ми носиш?”. Баща й я грабваше, а тя се вкопчваше в него и го обсипваше с целувки. Тогава прабаба й беше още жива и една вечер неволно промълви:
- Да ми прости Господ, ама туй чудо никъде го няма – гаче ли не са баща и дъщеря, ами любовници... – и срещнала смразяващия поглед на внука си, побърза да замаже: – Много го гевезиш, баба, туй дете, ще ти се качи на главата, нали съм ти казвала, че дете се милва само заспало!
- Да ви имам аз простотията на вас! – изръмжа внукът й, впил очи после и в съпругата си. Жела не издържа на този поглед и измънка:
- Ама аз нищо не съм казала... – а той, още по-вбесен, продължи да вика на баба си:
- Да не я милвам, значи, и да не я целувам, тъй ли? Да ги нацвъкам като вас десетина парчета и да ги оставя едно друго да се гледат, да не знаят що е майчина и бащина милувка, нали? Не те ли виждам как си петимна някое от децата ти да те погали или да те целуне! Възпитала си ги като варвари, бързат да ти хвърлят каквото са донесли и бягат, една дума не сядат да обелят с теб...
Огорчената старица се прибра в стаята си. Почина наскоро след свадата и дълго време никой не си спомняше за казаното. Думите й се върнаха с жестока яснота в съзнанието на Жела, когато съпругът й се завърна от Щатите след почти петгодишно отсъствие. Като видя как пораслата й дъщеря и загорелият, подмладен с половин живот сякаш съпруг, отново се вкопчиха и зацелуваха както някога, сърцето й се смръзна. Мария тичаше щастлива край баща си и го гледаше с влюбени очи. Беше се източила, избуяла като пролетно цвете с дългите си крака, огнени като на татко й коси и бяла, обсипана с лунички кожа. Майка й видя с нови очи всичките прекрасни белези на женствеността. Дали ги забелязваше и баща й? Тя беше станала една малка и безочлива женичка, умилкваше се около мъжа й като котка, търсеше погледа му, излагайки на показ всичките си оръжия за съблазняване: лице без нито една бръчица, стегнат корем, изваяни крака, нежно заоблени рамене и гръд, която не се нуждаеше от сутиен. По-старата изведнъж се почувства жалка, повехнала и грозна. Шмугна се в една тоалетна и дълго седя пред огледалото. Свършено беше, до напъпилата си дъщеря никога вече нямаше да изглежда привлекателна за съпруга си, защото беше уловила съкрушения му поглед. Той беше отвикнал от грозотата, от рано остарелите и трътлести нашенки... През целия път до дома не спря да критикува българките, че се занемарявали, че не ходели на фитнес, че не се грижели за кожата си и от тези думи сърцето на Жела още повече се свиваше. А Мария се притискаше до баща си, бъбрейки неспирно, прегърнала огромната чанта с подаръците.
И войната започна отново. Само че този път явна и осъзната. На младата никак не й се услади бързата победа – баща й беше безусловно неин, роб и повелител едновременно, изпълняваше всичките й прищевки и отървала се най-сетне от досадната опека на майка си, Мария се заоглежда за нова жертва.
Започна да прекарва много време пред компютъра. Истинска сензация беше и Интернет, за който в градчето много й завиждаха. Можеше по цяла нощ да се рови из мрежата само, заради сладката тръпка да завърже нови познанства. Беше още девствена, но сексът я вълнуваше неудържимо и свикна да си пише с доста по-големи от нея момчета. Попадаше и на мъже, които явно си умираха да говорят мръсотии на едно толкова невинно същество. Разпитваше ги за секса, а те й изпращаха мръсни снимки, над които започна да мастурбира. Тялото й заговори на друг език, искаше да бъде обожавано, съзерцавано и милвано. На ласките реагираше бурно, но след механичния оргазъм й оставаше една все още неосъзната горчилка. Осъзна го след няколко месеца - имаше нужда от любов, от истинска връзка – романтична и красива, от някой, който да я обожава поне колкото баща й, да й подарява цветя и бижута, да я вози в лъскава кола и да я води в скъпи ресторанти.
Беше гледала прекалено много филми, от което апетитът й за любов се изостри неистово и така се стигна до неизбежното – определи си среща с един тридесет и петгодишен мъж. Беше сигурна, че ще поиска да правят секс, затова предпочете най-опитния, както тя си мислеше, пред другите, които се домогваха до девствеността й.
Сутринта не отиде на училище. Мота се зад един блок, докато дойде автобусът и с разтреперани крака потегли за големия град. Той я чакаше на автогарата и като я видя, едва не си глътна цигарата. Беше го излъгала, че е на 18 години и като такава се беше нагиздила, но възрастта й се виждаше отдалече... колкото и да беше оформена, колкото й да люлееше бедра и да пъчеше гърди, личеше, че не е на повече от четиринадесет. Мъжът се изплаши не на шега, защото знаеше какво го очаква за развращаване на малолетна – нямаше нито връзки, нито толкова пари, за да се поддаде на изкушението. Понечи да се скрие, но тя го беше видяла и увисна на врата му със заучен от филмите маниер. В сладкарницата се наложи да й поговори доста, докато я убеди да се прибере вкъщи.
- Моля те, не казвай на никого, че сме се срещали!
Мария едва удържаше сълзите си. Излъга го, че ще се качи на следващия автобус, но всъщност цял ден скита из града. Обикаляше магазините, гледаше безвкусните евтини парцали по витрините и се чудеше как може да не я харесват – с тия маркови дрешки приличаше на истинска моделка или киноартистка, всичко си й беше на място... повечето манекенки бяха високи и стройни, но нямаха никакви гърди, а нейните щяха да пръснат блузката, и дупето й се очертаваше божествено в дънките...
Вкъщи обезумелите й родители си крещяха, обвинявайки се взаимно за изчезването й, така че не я усетиха как влезе. Мария се закова в антрето и не повярва на ушите си:
- Ти я разхайти, с твоите подаръци и бутикови парцалки, пускаш я по дискотеки, купуваш й цигари – викаше истерично майка й, - докато те нямаше, детето ме слушаше за всичко, беше скромно, с малко се задоволяваше...
Не чу какво изръмжа баща й, но явно беше ударил жена си, защото този път Жела изкрещя с все сила:
- Ти се държиш с нея, сякаш не ти е дъщеря, а любовница, а сигурно аз съм виновна, че ще стане курва!
Мария влетя в хола като ураган и заблъска майка си с юмруци:
- Мразя те, мразя те!
Беше изпаднала в истерия и само едното чудо я спаси от побой. Успяха да изкопчат, че се е срещала с някакъв мъж от Интернет и баща й  реши, че е време да вземе нещата в свои ръце. Жена му беше толкова съкрушена от нищожната роля, която й се даваше в семейния театър, че се потули при майка си да поплаче на воля. Баща и дъщеря останаха сами в голямата къща.
Седяха в нейната стая и от два часа вече мълчаха. Навън беше необичайна майска жега, Мария се беше изтегнала на леглото само по потник и гащета, а баща й се обливаше в пот. Опитваше се да я накара да говори, но дъщерята упорито стискаше устни и почти не отговаряше на въпросите му. Започна да й разказва за Америка, но тя се прозяваше отегчено и си пусна телевизора. Баща й се вбеси:
- Слушай ме като ти говоря и отговаряй като те питам! – толкова беше изморен, недоспал и изтощен от жегата, че закрещя: - Аз не съм майка ти, да ме разиграваш! – хвана раменете й и я разтърси.
Момичето се замята в желязната му хватка, бореше се, без да издаде звук, но накрая изскимтя:
- Ама в нашия клас всички си имат гаджета бе, тате, – и додаде злорадо – и май само аз съм останала девствена, да знаеш!
Баща й онемя. Девствена! Девствена и тръгнала да се предлага на някакъв, на когото не му е виждала очите даже, някакъв педофил, който само това и чака – да подлъже някоя глупачка и да й обере каймака... причерня му, дръпна потничето й, гащетата и изсъска:
- И това ще го дадеш на някой, който ще те изчука и ще те зареже!
Затисна я с тялото си, запуши устата й с длан и само хриптеше:
- Така ли, кажи, така ли?
Дивото мятане на Мария сякаш изпари разсъдъка му. Това не беше неговата малка принцеса, беше едно младо и хищно тяло, тяло-самоубиец, което търсеше своя похитител. Ако той, създателят й, не го направеше, щеше да се принесе в жертва на първия срещнат пройдоха или престъпник! Пред очите му падна кървава пелена, вече не виждаше дъщеря си, а само една малка бъдеща курва. Чувстваше се като играчка, навита с ключ и не можеше да се спре...
После слезе долу и надигна някаква бутилка. Вместо да му донесе утеха и забрава, алкохолът изостри още повече сетивата му. Последното нещо, което видя, преди да напусне стаята на дъщеря си – беззащитното й голо тяло, се въртеше в главата му до пръсване. Влезе в гаража, няколко минути се чуваше някакво неясно топуркане, после нещо издрънча силно и в къщата се възцари зловеща тишина.
Момичето лежеше по гръб на детското си легло – вцепенено и сякаш мъртво. Не усещаше нищо, освен затихващата болка в слабините. Това ли било! Значи това било... дето се пишат толкова красиви неща за него!... – Всъщност “великото” събитие беше нещо долно, отвратително и ужасно – нямаше го влюбеният младеж със цветята и лъскавата кола, нямаше любов, нямаше романтика. Имаше само едно малко кърваво петънце на чаршафа и една огромна змия, която изпълзя от дълбините на тялото й и се загнезди в сърцето й завинаги... и зловещите думи на майка й: “... ще стане курва!” щяха да отекват в ушите й сигурно до свършека на света.
Кръвосмешението, изнасилването и загубата на девствеността не я съкрушиха толкова, колкото самоубийството на баща й. В душата й се загнезди още една змия – чувството на вина и омраза. Към кого? – към себе си, естествено. Мина през всичките кръгове депресията, през анорексията и опитите за самоубийство, през бягствата от къщи и унизителните връщания с полицейската кола. На петнадесет беше опитвала всичко – даже и наркотици. С майка си почти не разговаряше, разминаваха се мълчешком и се гледаха настръхнали. Денем Жела се изтрепваше от работа, а вечер се скъсваше от плач. Дъщерята се беше вкаменила, стоеше по цели дни заключена в стаята си и чакаше. Чакаше влизането на страната в Европейския съюз, за да се махне от прокълнатата къща само с личната си карта.
Подобно на огромната змия, скоро след осемнадесетия си рожден ден Мария изпълзя тихо от къщата и потъна в най-калните дълбини на живота. Бита и насилвана понякога, купувана и препродавана неведнъж, тя най-сетне стигна до Ротердам. Славата й на студена и жестока кучка й спечели постоянна клиентела от мъже, които имаха нужда да бъдат измъчвани и унижавани, за да получат ерекция. С истинска наслада шибаше потните гърбове на скандинавците, тъпчеше ги с острите си токчета, плюеше и пикаеше върху тя. От червенокосата й хубост нямаше и следа – мазилата бяха избелили лицето й неузнаваемо, а косата си боядисваше неизменно в черно. Един ден щеше да се омъжи за мюсюлманин, да стане добра съпруга и чудесна майка, но тя още не го знаеше. На двадесет и две години все още мислеше, че е лоша и мръсна, и ще си остане курва до свършека на света...