Aug 16, 2017, 8:32 PM

Дòбра 

  Prose » Narratives
670 1 3
8 min reading
ДÓБРА
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакто другата ѝ дъщеря пристана рано-рано – едва петнадесетгодишна – на чорбаджийския син. В селото се говореше, че той насила я отвел, но Дóбра нищо не можеше да стори. Сама жена, вдовица беше. Минаха десет години, откакто мъжът ѝ падна от покрива на новостроящата къща и се преби. По същото време малката – Златка – едва шестгодишна, беше там и видя смъртта на баща си. Той беше паднал в краката ѝ и кръвта му бе опръскала роклята ѝ. Оттогава детето онемя и стоеше със зареян в далечината поглед. Дóбра остана сама с двете деца и недовършената къща. Продаде голямата нива, за да я довършат, и остана с малката и двора. Така се изхранваха през тези години. Работеше и на чуждо. Голямото момиче, Кунка, х ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??