15 min reading
Георги Карагеоргиев беше кмет най-малко от десет години. И това не дразнеше никого, още повече, защото на никой друг не му се занимаваше с проблемите и ежедневните конфликти, които изникваха в Папаз дере. И така, къде от незаинтересованост, къде от калпазанлък, никой не виждаше другата страна на монетата. Буквално да си кмет на Папаз дере, означаваше да разполагаш с безконечна власт и с толкова много пари за стандарта на живот, че дори емирът на Дубай би завидял на апетитната длъжност – максимум облаги, минимум отговорност. А проблемите в двеста процента от случаите или биваха забравяни и потулвани, или просто се разрешаваха от само себе си. Както казваше отец Иларион – „Кмет да си на днешно време и икони ти не требват”. А за тези десет години кметът Карагеоргиев беше отишъл на църква само 3 пъти. Първия да осветят новата църква на селото, втория и третия като трябваше да агитира отчетата да гласуват за него. Никак безизвестната религия Деморален финансизъм имаше своя словоохотлив прор ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up