11 min reading
Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нареждане на митрополита и лампите бяха угасени. Митрополит Дамаскин беше въвел железни правила в манастирската обител и възприемаше отчетата като редници, които безапелационно трябва да изпълняват заповедите му. По тая причина до късно през нощта той разглеждаше разни документи на манастира и изглежда търсеше нещо определено, защото на повечето от грешките, които откриваше в манастирските бумаги, не отделяше сериозно внимание.
Митрополит Дамаскин свали грозните си очила за близко и върна другите, с които с лекота виждаше надалече. Погледна към вратата, която заключваше и реши, че вече е късно и е време да си ляга. Митрополитът с опакия нрав, до късно оставаше сам, а тъй като беше доста страхлив, в ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up