Глава 25
Докато чаках Димитър и се опитвах да занимавам съзнанието си с какво ли не, накрая реших, че ще пробвам по неговия начин – легнах на леглото му, затворих очи и решена да медитирам, се опитах да прокудя мислите от главата си. Само че аз нямах никакво понятие каква техника да използвам за медитация и не след дълго мислите отново нахлуваха в главата ми. Гръмотевиците навън продължаваха, бурята все още не бе отминала, и постепенно осъзнах, че тялото ми се отпуска.
Усещах някой да ме гледа. Отворих рязко очи, стъписана, че бях заспала и не знаех колко време беше минало, и срещнах ярко сините очи на Димитър. Той бе седнал на леглото до мен и ми се усмихваше нежно, а усмивката му се разшири, когато видя, че съм се събудила.
– Кой е заспал докато ме чака? – Дими ми се ухили и погали нежно страната на лицето ми – Ани-нини!
– Димитре…
Станах и го прегърнах импулсивно. Нямах никакво понятие колко бе часът.
– Какво стана?! – възкликнах аз, когато успях, най-накрая, да се отлепя от Дими и ...