Глава 27
Спахме в огромното легло, на отворен прозорец – въздухът бе хладен и приятен, а докато заспивах, слушах далечния звук от вълните. Чувствах се в приказка, въпреки всичките тревожни обстоятелства, които се бяха натрупали на главата ми. На сутринта, когато се събудих, Дими вече бе станал – което му бе присъщо – и пиеше кафе, седнал на един стол на терасата. Усмихнах се широко и се прокраднах към него, за да го изненадам.
Прегърнах го откъм гърба и той се разсмя. Сетне седнах при него, а лъчите на изгряващото слънце плъзнаха по кожата ми. Приятно усещане се разля по цялото ми тяло.
– Трябва да вървим – каза ми Дими, прекъсвайки тихата ми наслада – ще се срещнем с Теодора днес.
– Добре – прошепнах аз, чудейки се какъв ли човек щеше да се окаже въпросната Теодора. Дими се изправи, изоставяйки кафето, и понесе със себе си кислородния апарат, а аз се загледах зад него. Мъжът винаги ходеше с изправен гръб и твърда крачка, изглеждаше внушителен въпреки слабото си телосложение. Той отиде ...