Глава 28
Последвах Димитър обратно към колата, загледана тревожно в гърба му. Не бях отворила очи, докато той ме носеше надолу по стълбите, доверявайки се на трескавата му молба да не го правя. Изстрелите още отекваха в съзнанието ми. Моментът, в който стояхме с Дими на горния етаж, замръзнали и тихи, изгаряше сърцето ми с тревога. Беше ни се разминало. Най-вероятно Теодора бе разстреляла повече от двама нападатели. Не разбирах как бяха открили, че Дими е тук, или дали бяха дошли за Теодора… но ако те така лесно можеха да намерят Димитър, какво им пречеше да го посетят в имението, или пък да дойдат да ни нападнат тук?
Качих се в колата и докато слагах колана си осъзнах, че ръцете ми така треперят, че не успявам да го закопчая. Дими седна до мен, пресегна се и закопча колана ми вместо мен, след което сложи и своя и запали двигателя на автомобила. Мъжът измъкна от джоба на дънките си телефона си и ми го подаде.
– Избери Асен, моля те – каза ми, някак разсеяно.
Загледах се в мобилното уст ...