Телефонът зазвънява точно когато Никола е започнал на чете записките си от лекцията по счетоводство. Осем часът вечерта е. По това време той рядко получава обаждания, затова е изненадан. Поглежда екрана и повдига вежди. Изглежда леко притеснен. Търси го колежката му Вихра, която му е нещо като приятелка. Всъщност приятелството им се изразява най-вече в киснене в студентските кафенета и сладки приказки. Той я харесва, но само донякъде. Може би и тя го харесва донякъде. Обаче по ред причини Никола малко се страхува от Вихра.
Той вдига. С глас, който звучи нехарактерно плахо, Вихра казва:
– Какво ще кажеш да пийнем?
– Ами добре… утре ще се уговорим с колегите и ще…
– Не, не, сега – казва настойчиво тя.
– Ти къде си?
– Тук, в Студентския град.
– Кои сте се събрали?
– А, сама съм. Днес не съм в настроение за голяма компания.
Никола се изчервява. Не знае какво да си мисли. Досега двамата не са излизали заедно, според общоприетите критерии за излизане. Може би тя е решила да го свали. А той н ...