1 min reading
Докосва лицето ми. Прокарва пръсти по тялото ми. Минава през главата ми, спуска се по раменете и стига до петите ми. Всъщност, влиза през сърцето ми и после се разлива в мен с кръвта, която то изпомпва.
Щастие. Влива се в кожата ми, попива в порите ми, в гънките от студенина, полепнала по лицето ми от кратките часове, убита отдавна, любов. Влива се. С цялата си мощ. Аз съм устие. Не, аз съм делта. Извира отвсякъде и водите му се разливат в душата ми.Топли. Стопяват ледените остатъци от разочарованията, блъскащи се безочливо в разпокъсаното ми, като стара дрипа, сърце. И ставам чиста и изпълнена. Нова. В този миг съм пълноводна река. В мен пътуват стотици плавателни съдове, превозващи красота. Тя е стоножка. Полазва ме цялата и се разхожда по мен. Преди се страхувах от нея. От тръпките, които ме побиваха при допира й. Но днес я целувам. Усмихвам й се.
Преглъщаш ме. На големи глътки. Моля се да не се задавиш, за да те има, когато отпивам от теб. Попиваш ме. Притискаш дългите си, нишести ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up