7 min reading
Лятото настъпваше с безкрайното си красиво зелено. Полски цветя... Животът кипеше във всяка тревка. Вече събуден, той вихрено създаваше. Навсякъде, всички малки незабележими и незначителни същества живееха и създаваха живот. Освободена въздишка на вечното, стоплила нашия свят. Пътят криволичеше между дървета и поляни. Мъжът караше към селото и беше щастлив, скоро щеше да вземе така дългоочакваното същество. Две години, откакто отиде да види Берта и я осинови.
Берта беше вече стара, тя бе имала кученца отдавна, когато бе силна. Нейният стопанин я гледал много добре, когато била готова да стане майка, избрал хубав, достоен мъжкар и поколението било доказателство за тяхната ценна кръв. От тогава са минали години. Някогашните бебета са станали кучета за гордост на стопаните си. От цяла България се събират хора да им се възхищават, а овчарите се пазарят да ги купят. Тя вече е остаряла. В някогашната и стройна, жилава осанка едва прозира спомена за силата и верността и. Стопанинът и отдавна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up