Бе много студен ден. Сутрин. Лед бе покрил улиците. Няколко бездомни кучета скитаха. Павел излезе от своя дом. Той работеше в строителството. Така се бе случило, че в студените зимни дни често оставаха без работа. Спестените му пари отиваха за храна. И за отопление не оставаха средства. Живееше толкова скромно, че дори врабчетата навън се засрамваха и си мислеха, че си угаждат. В стаята, в която спеше бе студено. Топлеше се единствено с дебелата завивка, от която не си показваше главата през нощта. Винаги преди сън си казваше, че повече няма да мизерува. Че почнат ли пак да работят ще отделя, за да се чувства добре. Но на сутринта си даваше сметка, че без храна не може. Трябваше да си набави сили, за да работи и да изкара пари за храна. Много рядко си пускаше една духалка, колкото да пречупи въздуха и да си затолки ръцете и краката. Искаше да си направи кафе. Да го изпие топло. Но се отказа. Студът не бе добра компания.
- Май е по-добре да изляза навън и да се движа - каза си Павел.
Об ...