На следващия ден момичетата се приготвиха за първите си часове. Блум съветваше Стела какво да облече, Флора се грижеше за растенията си, Муза свиреше нова песен, а Техна работеше върху новия си компютър. Когато стана 8:00 часа, момичетата излязоха от стаята и отидоха към часа при Скрауч. Там той искаше да провери  кое момиче на коя магия принадлежи... Той започна със Симона, чиято магия беше да става невидима. След нея той извика Блум.
- Стискаме ти палци! - извикаха в един глас приятелките й!
   Магията на Блум беше Слънчевият блясък.
Следваща по ред в списъка на Скрауч беше Стела.
- Стела! - извика професорът.
  Чаровното момиче като чу името си изтръпна и с бавна походка се приближи към учителя и учтиво му отговори:
- Да, професор Скрауч!
   Приятелките й притеснени каква ще е нейната сила, й пожелаха късмет и продължиха да стискат палци...
Професор Скрауч беше учуден от нейната енергия. След кратко мълчание в стаята, той я помоли да влезе в кабинката. Изведнъж в кабинката се появи един дракон, който я бе обгърнал. Всички ахнаха. Никога не бяха виждали подобно нещо, а светлината, която издаваше драконът, беше много силна. След като учителят отвори кабинката и помоли Стела да излезе, той я накара да използва своята сила. Стела се притесни, но преодоля страха си и изведнъж от ръцете й излезе буен огън. Дори професор Скрауч не бе виждал подобно нещо!
- Това момиче е специално! - помисли си той.
  Той изгаси огъня и каза на останалите ученици да си вървят и да се подготвят, защото утре ще продължат.
Стела тръгна след приятелките си, но Скрауч я спря и й каза:
- Без теб!
   Приятелките й се обърнаха и му казаха, че за да излязат от тази стая, трябва да са заедно. Учителят ги успокой като им каза че нищо няма да прави на Стела.
След като си тръгнаха, той помоли Стела да го придружи до директорката. Стела го попита дали е направила нещо нередно, а професорът й отговори, че просто у нея има нещо специално. Като стигнаха в дирекцията, той обясни на директорката Фарагонда, че в това момиче се крие драконовият пламък.
- ДРАКОНОВИЯТ ПЛАМЪК? Какво е той? - попита Стела.
- Но, професор Скрауч, сигурен ли сте в думите си? - попита Фарагонда учителят, без да отговори на Стела.
- Убеден съм! - каза професор Скрауч.
- Е, Скрауч, остави ни насаме! - помоли директорката.
  Скрауч излезе от стаята, а Стела се приближи към директорката с надеждата да й обясни за драконовият пламък.
- Стела, драконовият пламък е извор на огъня. Повече от 100 години не се е чуло и никой не е видял повече драконовият пламък! Не знам защо го имаш и откъде си го наследила, но ти си едно много силно момиче! Пазителка на драконовият пламък беше Дафни - живее в езерото Локалуче. Там много хора отиват, но тя много рядко се показва. Казват, че е изгубила малката си сестра, не знам колко е вярно това, но знам, че ти си упорито момиче и ще успяваш в всички твои цели. - обясни Фарагонда.
- Благодаря ви! - отвърна Стела.
- А сега можеш да излезеш.
Стела се приближаваше към стаята с мисълта защо на нея се е паднал драконовият пламък.
- Здравей Стела! - каза Муза.
- Стела! - зарадва се Блум.
- Хей, как мина? - попита Техна.
- Сигурно не е хубаво в дирекцията! - възмути се Флора.
- Не, аз... - започна Стела.
- Какво има Стела? Да не си си прехапала езика? - шеговито попита Блум.
- Стига Блум! Виж че нещо не е наред!
- Не, не, всичко е наред, просто се чудя за драконовият пламък... - продължи Стела.
- ДРАКОНОВ ПЛАМЪК! - учудиха се приятелките й.
- Ами професор Скрауч, каза на директорката, че в мен е драконовият пламък.
- Но ти знаеш ли какво е? - попита я Блум.
- Не, нямам ни най - малка представа. Какво е? - отвърна Стела.
- Драконовият пламък се срещаше преди 50 години. Смятаха, че вече се е изгубил завинаги. - обясни Флора.
- Но... аз... - опита се да говори Стела, но Гризелда я прекъсна.
- Всички ученички да се явят в физкултурния салон!      

 Директорката има да каже важно съобщение! - изгърмя гласът на заместник-директорката.