Дресирането на домашния любимец
Пискливият женски глас с тенекиени отзвуци се носеше от последния етаж, та чак до партера:
- Тихо, тихо! Казах – тихо! Бе, ти какво искаш? Тъкмо разчистих, а след мен… Тук гледай! Кому говоря?
Никакъв звук в отговор. Ни човешки, ни някакъв подобен. Просто тишина като на градския площад след екзекуция…
Отговор нямаше, но на жената явно не й трябваше. Шлюзовете бяха вдигнати и гневът й се лееше като водата за Големия потоп…
- Гледай ме като ти говоря! Гледай!!! Мълчиш! Тъкмо измих плочките – и отгоре им следи. Подредих мебелите в кухнята, а все едно пиян след мен се блъскал във всеки стол. На масата имаше чаша с вода – обърната…
Явно новите съседи уточняваха проблемите си. Забравили, че с всичките му изолации блокът е като радиостудио – всичко се чува. А някъде и вижда…
Слезлият от асансьора комшия поклати глава. И неговата беше люта, ама тая направо арнаутска чушка. Дижонската горчица е балсам пред езика й…
Звънна. Отвори му висок, слаб мъж. Изглежда новият комшия.
- Да попитам… - плахо започна дошлият.
- А, за шума ли? – оня се обърна към кучето, застанало пред голямото огледало – Направи някои бели и жената му се кара… Ама иначе е послушно, рядко се случва така…
Отвътре се чу женският глас:
- Кой звъни по това време? Отпращай го и ела, че има и друго да ти кажа…
Мъжът се обърна към кучето и образа си в огледалото:
- Вече да слушаш! Щото иначе… Не знам дали разбираш…
Кучето помаха опашка. И дошлият, и то разбираха…
© Георги Коновски All rights reserved.
