Дресирането на домашния любимец
Пискливият женски глас с тенекиени отзвуци се носеше от последния етаж, та чак до партера:
- Тихо, тихо! Казах – тихо! Бе, ти какво искаш? Тъкмо разчистих, а след мен… Тук гледай! Кому говоря?
Никакъв звук в отговор. Ни човешки, ни някакъв подобен. Просто тишина като на градския площад след екзекуция…
Отговор нямаше, но на жената явно не й трябваше. Шлюзовете бяха вдигнати и гневът й се лееше като водата за Големия потоп…
- Гледай ме като ти говоря! Гледай!!! Мълчиш! Тъкмо измих плочките – и отгоре им следи. Подредих мебелите в кухнята, а все едно пиян след мен се блъскал във всеки стол. На масата имаше чаша с вода – обърната…
Явно новите съседи уточняваха проблемите си. Забравили, че с всичките му изолации блокът е като радиостудио – всичко се чува. А някъде и вижда…
Слезлият от асансьора комшия поклати глава. И неговата беше люта, ама тая направо арнаутска чушка. Дижонската горчица е балсам пред езика й…
Звънна. Отвори му висок, слаб мъж. Изглежда новият комшия.
- Да попитам… - плахо започна дошлият.
- А, за шума ли? – оня се обърна към кучето, застанало пред голямото огледало – Направи някои бели и жената му се кара… Ама иначе е послушно, рядко се случва така…
Отвътре се чу женският глас:
- Кой звъни по това време? Отпращай го и ела, че има и друго да ти кажа…
Мъжът се обърна към кучето и образа си в огледалото:
- Вече да слушаш! Щото иначе… Не знам дали разбираш…
Кучето помаха опашка. И дошлият, и то разбираха…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пепи, то е много умно / за ралика от мен / носи ми чехлите,.. и когато каже бау-бау, знам, че и жена ми е доволна...
-
В женската класация - пред цветето.
-
Цвете?
-
Благодаря, Петре!
Пепи, има само едно нещо, което не съм забравял, когато отивах на среща с мацка... -
PetarStoyanov (Petar stoyanov) - щом тръгваш на разходка с кучето, а не си забравил кучето, добре си!
-
А моето куче е по-окумуш...
Тръгваме на разходка, поспирам се и му говоря
-Все се чудя какво ли съм забравил..
а то, приседне на задни лапи, с предна се почеше зад ухо,питащо се
-Какво ли може да е забравил моят стопанин -
Благодаря, Ивита, Пепи!
-
Домашните любимци са си за това: да има пред кой да се правим на шеф диригенти😄
-
Благодаря ти за усмивката, Генек!
-
Благодаря, Надя, Таня!
Тя за будалата си мисли - щото сама си знае. Имам едно с близкомислеща героиня, за другата седмица. -
Ехааа, че непослушно куче...
-
Разсмя ме, сенсей. Нещо подобно преживях и аз сутринта. Към 6 ходих до магазина. Съседът отсреща (дели ни една тясна уличка) мете двора. Поздравих го, влязох и започнах да се карам на кучето:
— Будало, рошава, защо си си изсипал гранулите?
От съседния двор се провикна съседката:
— "Будала, не, ами... от пет часа размахва метлата"!
Е, съседът има тук-там някой косъм, но рошав...
Превита от смях едва влязох у нас.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
