Другата приказка за змея
ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗМЕЯ
Е-й-й тарикат-племе сме туй българите, няма ситуация, от която да не излезем, като се изключи кризата, къде винаги у нея си седим, ама не за това ми е думата, а за онова що чух и видях вчера в кварталната градинка.
Бях излязъл да си поразходя обяда, кога в зоната ми на интереси попадна една засукана млада баба с внуче на около 4-5 години. Преследваше го тя с една кофичка плодово кисело мляко, а шебека ту се катереше по пейките, ту яхваше храстите, ту поставяше други трудно преодолими препятствия между кофичката и себе си. Най-накрая се укроти на една пейка, но стисна здраво устица и така въртеше главата си, че лъжицата с млякото не достигаше пълна до нея.
Заинтересован от развитието на индивидуалното преследване и най-вече от широката пазва на бабата, аз се примъкнах на съседната пейка, тъкмо когато инквизиторчето проплака:
- Искам приказка-а-а!
Ухилих се, защото и аз като малък правех такива пазарлъци на моята баба.
- Коя приказка искаш да ти разкажа – включи се в пазарлъка и бабата.
- Ами за змея – измяука шебека и пак успя да избегне лъжичката с млякото.
- Добре – отпусна ръка баба му и като въздъхна, вкара познатата ми интродукция: - Имало едно време трима братя-я-я...
- А, тази я знам – изпищя мъника и пак блокира достъпа на лъжицата.
- Добре! В една тъмна нощ змея отвлякъл единствената дъщеря на царя-я-я...
- И тая я зна-а-а-а-м...Искам нова-а-а – припя отново инквизиторчето.
За моя изненада обаче, бабата не се предаде, а само скъси дистанцията между лъжицата и устата му и отпочна:
- Хубавото Миме от първия етаж, нали го знаеш?
Малкият спря да върти главата, ококори се срещу баба си и тя успя да реализира първото успешно попадение, като веднага продължи приказката:
- А ония дебелия юнак с БеЕмВе-то, дето се мъкне подире ù, знаеш ли го – и докато малкият кимаше потвърждаващо, му вкара още една лъжица – Та, Хубавото Миме не искала да го чуе и види тоя тюфлек, докато не ù донесе колан и чанта от кожата на змея.
Тук попаденията бяха две последователни. Аз неусетно се изнесох в най-близкия до бабата край на пейката и нададох меко ухо.
- Търсил го той змея, търсил го и като огладнял, влязъл в една черешова градина. И нали бил много гладен, като теб сега... а така, на баба юначето-о-о... и започнал да яде-е, да яд-е-е... браво бабин мушморок... да яде-е-е, черешите с все листата, костилките и дръжките-е-е.
- Как тъй, ма бабо – с пълна уста премляска малкият, ама баба му като го прекъсна с поредната лъжица, продължи:
- Ми нали го гледаш какъв е огромен, с дебел набръчкан врат и голямо шкембе, туй е от черешите. Та като се наял до насита, що да види, през клоните на обраната череша го гледа змея, щото тази градина била неговата. Посегнал юнакът за пистолета, бр-е-е-е, забравил го бил на задната седалка на БеЕмВе-то. Ами сега! Свалил той гащите, огъзил се срещу змея и пръднал. Ама нали бил ял черешите с костилките, надупчили те змея и той са гътнал и умрял.
Чейнето на малкия беше увиснало, моето същото, а баба му си тъпчеше на воля лъжица след лъжица в гърлото му.
© Лордли Милордов All rights reserved.
