Духът на Ленчето
Приключих разговора по мобилния телефон и се облегнах. Беше след 21 часа и трамваят беше полупразен.
Жената седеше на седалката пред мен, но досега не бях я забелязал. Когато се обърна, видях, че е съвсем обикновена стринка, на около 55-60 години, със закръглено лице и живи топченца-очи. Усмивката й беше съвсем детска.
– Извинете – кака тя – но ви чух, че говорите за черния дроб с някого. Да внимава с алкохола. Много ли е опасно?!
Докато се чудех какво да отговоря, жената продължи.
– Чух ви, че говорите, че е опасно, пък аз, нали и аз бях болна... Така де, сега нищо ми няма и нищо не ме боли. Но тогава казаха, че е от черния дроб и лежах 6 дни в Пирогов – бърбореше жената. - Но изобщо не ме болеше тогава, пък нà – повърнах кръв, цял буркан кръв повърнах оная нощ... И сега не ме боли...
– Черният дроб не боли – обадих се аз. – Дори и много да е увреден.
– Че от какво ще е увреден – рече жената – Аз не пия много. По сто грама на ден, хе! Това нищо не е и ми е добре, и та ...