Feb 12, 2023, 6:34 PM  

Думи за Международните литературни срещи в Сараево

  Prose » Others
827 2 5
4 min reading

Уважаеми г-н Председател на Международните литературни срещи на КНС – Сараево,

скъпи братя и сестри по перо,

 

      Искрено съжалявам, че днес не мога да присъствам на 8-мите международни литературни срещи поради обективни причини. Сърдечно благодаря на ръководството на Международните литературни срещи КНС – Сараево – за даденото ми от тях призвание „Международно културно сътрудничество”. Поздравявам наградените ми братя по перо Ишак Кулянчик от Босна и Херцеговина и Фикрет Цацан от Хърватия. Всяка награда е удовлетворение за автора и оценка за неговия труд, но също така тя е дълг и отговорност.

          Първата ми преводна двуезична книга е „Гравитацията на поезията” на талантливия босненски поет Ибрахим Османбашич, която излезе от печат през 2015 г. и беше представена същата година на 7-мите международни литературни срещи в Сараево.

           През месец март 2016 година в мой превод излезе от печат първата в света петезична съвременна поетична антология „Гласове от Балканите”, в която са включени 46 автора от Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия и Хърватия, а през месец октомври същата година се появи на бял свят и триезичният Алманах на съвременната босненско-херцеговинска поезия, в който са включени 19 автора от Босна и Херцеговина и който също е единствен по рода си в света. Когато споделих с Председателя на Международните литературни срещи на КНС – Сараево, г-н Ибрахим Османбашич, за идеите ми да направя тези две книги, той много се зарадва.  Тогава разбрах колко много обича авторите на Босна и Херцеговина и колко много желае да се чува по света за тях.

       За професията „Преводач на художествена литература“ португалският писател, драматург, журналист и преводач Жозе Сарамагу казва: „Авторът със своя език създава националната литература. Световната литература обаче е дело на преводачите”.

           Преводите на поезията са тежък и сериозен труд.

        За моите преводи аз пари не получих от никого и отникъде! Те са направени с много любов и са дарение за моите братя и сестри по перо.

     Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България. Това ме прави още по-щастлива, че точно в моята Родина за първи път излязоха от печат петезичната антология на съвременната поезия „Гласове от Балканите” и триезичният „Алманах на съвременна босненско-херцеговинска поезия“. 

             Стиховете на босненско-херцеговинските поети са плеяди от чувства и емоции в красиви багри, символи, прекрасни метафори и сравнения, любов към родината и др. Те са тъжни и истински, болезнени и копнежни, докосващи и стойностни, наситени и динамични! В тях е събрана и много житейска мъдрост. В моята страна читателите приемат отлично техните стихове и се радват, че могат да се докоснат до поетичния им свят.

              Накрая ще завърша с мисълта на една българска поетеса относно

преводната ми дейност: „Не са случайни народите, които живеят на Балканския полуостров, и всеки начин да има мостове между нас, особено творчески, е полезен!”

 

              Благодаря ви за вниманието.

 

                                     

м.07.2017                                         Латинка-Златна, България

 

 

       Б.а. Словото на Латинка-Златна беше прочетено на 29.07.2017 г. на VIII-те международни срещи в Сараево, Босна и Херцеговина, от председателя Ибрахим Османбашич и е поместено

в прозаичната й книга Палитра от бои”, 2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...