Дупката /не е за конкурса, но си е капан/
Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но това не беше толкова интересно, любопитството ни беше на друго място... Говорехме си нещо, вече не помня какво, но изведнъж се заслушахме в думите на човека пред нас:
- Хората разправят, че през дупката ще мине само оня, който си изповяда греховете преди това... И то не какви да е грехове, а изневерите най-вече...
След това млъкна. Деца бяхме, какви изневери при нас? Най-много да сме целували по няколко момичета, но това брои ли се?... Ясно! Не се отнася за нас, а за ония, големите, за семейните... Така си мислехме, пък й започнахме да го обсъждаме като някакви философи и да спорим кое се смята за грях, за изневяра и какво ли не още... Изведнъж отпред се случи нещо и ние любопитни, развалихме реда, за да разберем какво става.
Една жена, от групата на възрастните, леко пълна, кой знае защо беше дошла с дълга пола. Сигурно за да прикрие някои от формите си! Та, тръгнала да влиза, а оня, който разправяше поверието, застъпил дрехата й и жената се дърпа, ама не може да мине през дупката. Сълзи й потекоха от очите, но я чухме да казва:
- Пушчи ме, Свети Иване, пушчи ме!... Молим те!... Я само еднъж и то с куму...
Последва звънлив смях и се понесе наоколо... После ли? Ами... Човекът се усети, отдръпна се, но когато жената излезе от дупката, беше зачервена като рак и сякаш искри хвърчаха от очите ù. Изчака мъжа да се появи, запретна ръкави и такава яка плесница му зашлеви, че той се олюля, не можа да запази равновесие и падна на земята. Смехът на другите отново екна в ушите ми и аз запомних завинаги този естествен житейски театър...
Рая Вид
© Радка Видьова All rights reserved.
Поздрав!
