Дупката /не е за конкурса, но си е капан/
Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но това не беше толкова интересно, любопитството ни беше на друго място... Говорехме си нещо, вече не помня какво, но изведнъж се заслушахме в думите на човека пред нас:
- Хората разправят, че през дупката ще мине само оня, който си изповяда греховете преди това... И то не какви да е грехове, а изневерите най-вече...
След това млъкна. Деца бяхме, какви изневери при нас? Най-много да сме целували по няколко момичета, но това брои ли се?... Ясно! Не се отнася за нас, а за ония, големите, за семейните... Така си мислехме, пък й започнахме да го обсъждаме като някакви философи и да спорим кое се смята за грях, за изневяра и какво ли не още... Изведнъж отпред се случи нещо и ние любопитни, развалихме реда, за да разберем какво става.
Една жена, от групата на възрастните, леко пълна, кой знае защо беше дошла с дълга пола. Сигурно за да прикрие някои от формите си! Та, тръгнала да влиза, а оня, който разправяше поверието, застъпил дрехата й и жената се дърпа, ама не може да мине през дупката. Сълзи й потекоха от очите, но я чухме да казва:
- Пушчи ме, Свети Иване, пушчи ме!... Молим те!... Я само еднъж и то с куму...
Последва звънлив смях и се понесе наоколо... После ли? Ами... Човекът се усети, отдръпна се, но когато жената излезе от дупката, беше зачервена като рак и сякаш искри хвърчаха от очите ù. Изчака мъжа да се появи, запретна ръкави и такава яка плесница му зашлеви, че той се олюля, не можа да запази равновесие и падна на земята. Смехът на другите отново екна в ушите ми и аз запомних завинаги този естествен житейски театър...
Рая Вид
© Радка Видьова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ех Радка, майстор си! Разсмя ме истински, но ме накара и да помисля. Поздрави!
-
Бодро настроение и усмивка предизвика в мен
Поздрав! -
Както винаги - с усмивка
-
Радвам се, че се посмяхме заедно. Благодаря на всички за коментарите!
Младене, не бъркай секса с любовта, макар, че съм на мнение, че когато вървят ръка за ръка и има любов, сексът ще е върхът.
Васко, нагаждането е според случая!
Валери, става за конкурса, ама аз вече пратих друг разказ, та за това така написах...
Светле, усмихна ме! Радвам се, че си изпитала подобни вълнения при промушването.
Роси, усмивката ти е чудесна! Не спирай де се усмихваш!
Ели, думите ти ме поставят някъде високо ити благодаря за това, но не съм такъв чак талант, а един обикновен разказвач.
Кети, звучен е смехът ти, усещам го! Ха-така! По-добре е да пишем за весели неща и да се надсмиваме над живота, отколкото той да ни се хили зловещо, нали? -
Ха-ха-ха!
-
Далечен спомен, но сякаш се случи пред очите ми.
Само ти можеш така живо и увлекателно са разказваш, Рая!
Поклон пред таланта ти! -
-
Хареса ми
Преди доста години съпругът ми (тогава още кандидат гадже) ме заведе на "Провиралкята" Разбира се, преди това ми разказа доста истории за "заседнали" грешници. Признавам, голям страх брах докато катерех стълбичката... така де, заради една тясна дупка ...
-
Хей! Все ги нагаждаш. Поздрави!
-
Единственото нещо, на което не бива да се изневерява е любовта. Защото е от бога дадена. Ако е дарила кума си с истинска любов, да не съжалява. Ако го е сторила, за да задоволи само похот, тогава е изневяра. А Свети Иван Рилски е един от най-големите светци на всички времена. Поздрав, Рая и успешна нова седмица!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
