Грен беше седнал на скамейката в тясната си килията. Таласъмът в ъгъла потръпваше и прохъркваше от време на време, все още в безсъзнание след срещата на главата му с каменната стена. На масата в ъгъла отвън Брънт, капитана на селската стража, мълчаливо четеше някаква стара книга в подвързия с винено червен цвят , като периодично хвърляше погледи към таласъма и към затворения воин. Толбърн и останалите бяха излезли по-рано и Грен се замисли какво ли правеше Тамида и как ли бе реагирала на новината че нейният нощен спасител е сега затворник в ареста на селото. През малките прозорци на управлението Грен видя че навън започва да се смрачава. Брънт явно бе направил същото наблюдение защото се обърна към затворника си със спокоен тон:
-Слушай момко… Истината е че те харесвам! След малко ще дойдат няколко от моите стражи за да извадим таласъма от килията ти… Обещай ми да си кротуваш на скамейката! Няма да се поколебаем да те убием, нали знаеш? –каза му командира и му се ухили.
-Знам! – каза п ...