24.04.2025 г., 22:38

 Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и седма) 27

458 0 6

Произведение от няколко части към първа част

7 мин за четене

 

_______________________________________


Тази глава е силно вдъхновена от многото красиви видеа и записи на духовни учители и автори като:

-Adyashanti
-Echkhart Tolle
-
Bentinho Massaro
-Mooji
-
Rupert Spira
-Aaron Abke


________________________________________


Безплътният дух на Грен се намираше в безкрайност от тъмнина и абсолютна тишина, простираща се във всички посоки. Единственото, което усещаше до себе си бе присъствието на Лиза. След няколко мига, пред двете влюбени души се завихри игра на енерия и светлини, която бързо образува ярко, сияещо кълбо. То пулсираше и трептеше, като изминаха няколко секунди или може би  цяла вечност , преди от него да се чуе познатият ехтящ глас на Рагиел, който излъчваше, както всеки път спокойствие,душевен мир и нежна доброта.

 

-- Избраници мои! Доста се потрудихте този път , за да може тази среща да се случи! И бих казал, че може би няма по-подходящ момент за нея! Няма да губя много време в любезности , защото ефектът от отварата на милата ми Лиза скоро ще започне да отслабва и връзката ще се загуби! Ще ви кажа няколко важни факта, с които да ви наградя, че намерихте начин отново да дойдете при мен! Грен , Лиза ... Нямате време! Звярът, кръстен Вор от местните народи е в пъти по-опасен, отколкото  предполагате! Съществото унищожава цели планети и  светове, ако му бъде дадено време да расте и да се развива! Предстоят ви опасности и капани, за които не подозирате абсолютно нищо! Вор не е единственият ви съперник и претендент за моята божествена награда! Вече ви издавам твърде много, но както казах, мисля че е заслужено и на място! Пред всеки от вас стоят изключително важни избори, които ще формират това, което предстои в надпреварата! Усещам че в сърцата ви се е зародило чувството , на прекалено голяма сигурност  и увереност че ще победите и ще надвиете всеки , който ви се противопостави! Повтарям и ви предупреждавам! Подгответе се за неочакваното, никога не сваляйте гарда на вниманието си и когато светлината угасне и няма път назад продължете навътре в мрака , като трябва винаги да избирате правият път напред! Запомнете това! Времето ни е на привършване, любими мои, но мисля че ще стигне за няколко въпроса! Сигурен съм че имате такива!

 

Грен слушаше с изключителен интензитет и внимание. Той се опитваше да навърже казаното от Божеството, но можеше само да гадае какво означава всичката тази нова информация. Дали с Лиза не се бяха отпуснали прекалено много, наистина! Той дори не се бе замислял сериозно за варианта да не спечелят надпреварата и битките които им предстояха... Беше толкова уверен в правотата си и силата на светлата страна, на която с магьосницата бяха олицетворение , че не допускаше възможността да се провалят и злото да надделее накрая. А явно това беше също толкова вероятно да се случи според думите на Рагиел! Избраният боец започна да вижда наивността на възгледите и сляпата си увереност! След миг той рече:

 

-- Казваш , че Вор има силата да унищожава цели светове ?

 

-- Да , Грен! Съществото има най-голяма потенциална сила от всички други участници! -- отвърна Божеството.

 

-- Как да го спрем тогава? Трябва да има слаби места! Казваш че с Лиза нямаме представа пред какво ще се изправим от тук нататък , но не ни каза нищо конкретно! Може ли да получим насока , как на практика да го надвием? -- запита Грен сиянието, с огромната надежда да получи отговор , който да им даде шанс срещу Вор.

 

-- С огън ! Можете да го надвиете с огън , ако не е станало твърде късно! Нямате никакво време за губене! Всяка изминала минута приближава Вор към победата, а вас към това, от което най-силно се боите! -- рече Рагиел бързо, а избраният воин изтръпна от силна тревога за момент. Трябваше бързо да надвият звяра иначе щеше да стане това от което най-силно се страхуваше - да загуби Лиза завинаги...

 

След кратко мълчание и тишина Грен чу гласът на любимата си , която попита:

 

-- В абсолютна сила ли е правилото , че надпреварата може да има само един победител? Не може ли да бъде спечелена от силен съюз между двама участници?

 

-- Не и по начинът , който си представяш ,мила моя! Надпреварата може да има само един победител! Любовта , привързаността и силната, емоционална връзка също имат своите последствия! Всичко във всемира има своите ползи и недостатъци... като нож с две остриета е! Обичта между две души е нещо изключително красиво и ценно , но не е абсолютната истина! Тя може да замъгли реалността и също, потенциално да вреди и да пречи! Съжалявам, че те разочаровах, но не смятам и да ви залъгвам! С други думи , в момента в който сте се свързали толкова дълбоко и заобичали толкова силно и пламенно , сте се обрекли на това да загубите другия и да ви боли... или поне привидно да го загубите... В тази надпревара, нещата не стоят толкова различно от световете, от които идвате! И тук е абсолютно сигурно че ще преживеете загубата на обичано същество рано или късно, макар и пак казвам... привидно! - отвърна Божеството и отново последва кратко мълчание.

 

-- Защо използваш думата “привидно”? -- попита го Лиза разпалено. -- Искаш да кажеш че в действителност не можем да загубим връзка с никое любимо същество? Това ли имаш в предвид?

 

-- Навлизаме в материя, която е от много дълбок характер и не зная до колко ще е релевантна за вашата надпревара и сегашното ви ниво на осъзнатост... Но все пак ще се опитам да отговоря и дано това ти помогне и ти даде покой! Ти си права! В действителност никой никога не губи нищо и никого! Като Божество съм виждал проблясъци на абсолютната  сила създала всички сътворени светове! Тези проблясъци са ми показвали единството и безкрайността на всичко което е! Може да се каже че в действителност има само едно-единствено... нещо , което дори не е “нещо” , но не е и празнота или “нищо”. То е безкраен потенциал, с безкрайни възможности и изразява себе си чрез сътворението на всемира, от който всички сме привидна част! Къде би отишъл загубен любим човек? Ако всичко е едно и няма нищо различно или извън това едно , можеш ли наистина да загубиш каквото и да било? Може да наречем това едно “Абсолютния Бог”  , “ Единствената истинска сила ” , “Единственото което съществува” ! Да съществуваш изцяло спрямо това познание и да го виждаш винаги , във всеки и във всичко е сила която дори аз не владея напълно! А за вас на този етап от духовната ви еволюция би било близо до невъзможно... И въпреки това ви казвам всичко това за да знаете и да сте спокойни , че в най-дълбокото си измерение,  реалността е че винаги всичко е наред! Толкова наред , че никога нищо реално не се е случвало там и никога нищо няма да се случи! - завърши Рагиел своето обяснение.

 

--По объркана не съм била... - каза Лиза , а Грен се чувстваше по абсолютно същият начин...

-- Не ми е лесно да превръщам абсолютни истини в думи , Лизи! Дори е невъзможно! Но тези думи сочат към една абсолютна реалност, която ако бъде осъзната е краят на всички вътрешни и външни конфликти в една душа... Нямаме много време! Грен! Ще повторя нещо и искам да го запомниш! Ще разбереш момента за неговото приложение съвсем скоро! “Когато светлината угасне и няма път назад продължете навътре в мрака , като винаги  избирате правият път напред!” Нека  истината , силата и куража бъдат с вас! Сега е време да се разделим! Обичам ви , избраници мои...


Грен усети как нещо го тегли назад все по-силно и по-силно , като пред него се отвори тунел от светлина, в който пропадаше... След малко се върна в тялото си , което лежеше на земята страшно отпуснато и в пълен покой. Мъжът отвори бавно очи и видя любимата си Лиза да се размърдва и след миг погледите им се срещнаха , а на лицата им заиграха доволни усмивки...




 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Станимир Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Георги! Ще следя коментарите ти с голям интерес! Поздрави!
  • Време беше.
    Бягам към другата част .
    Поздравявам те.
  • Да! От самото начало си ми зад гърба с неизменна подкрепа и неизчерпаем интерес!
    Относно изкуствения интелект... силно оръжие е и адски полезно нещо , но няма да навлизам много в темата , защото много хора го ненавиждат!
    Надявам се развихрената ми фантазия да успее да довърши адекватно книгите! Току-що одобриха част 28 ! Приятно четене и всичко добро, Скити!
  • Е, следя от самото начало, харесва ми и искам да стигна до развръзката! Подкрепата на приятели и роднини е много важна! Надявам се, всичко да е наред!
    Фентъзито ти е прекрасно и с удоволствие ще го прочета до край! Също не мисля, че имаш нужда от помощта на изкуствен интелект (освен за редактиране), до сега и без него, развихрената ти фантазия написа толкова много части!
    Естествено, че ще прочета и следващата част, само да бъде публикувана!
    Успех!
  • Скити , благодарности за пореден път, че се връщаш да четеш въпреки голямото забавяне! Имах много проблеми от лично естество и доста бях потънал в отчаяние и депресия, но сега съм малко по-добре и желанието за творчески труд се върна! Помогна ми и взаимодействието с изкуствен интелект (A.I.) за някои идеи , организация на останалата , последна част от историята , както и редакцията на това, което съм написал вече!
    Относно тази глава доста се притеснявах дали не съм прекалил с мета-физиката и духовното , но се радвам че ти е харесала "мнооого"!
    Благодаря за подкрепата, която винаги си ми оказвала! Нямаше да напиша много ако не бяха милите ми приятели и роднини , които да вярват в мен! Въпреки, че си "онлайн приятел" много ми помогна и вдъхнови! Следващата глава чака одобрение и се надявам скоро да успееш да я прочетеш и да ми напишеш и споделиш мнение!

    Голямо БЛАГОДАРЯ! Поздрави обратно !

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...