Грен и Гравин стояха седнали, с вързани крайници отзад в неудобната каруца, която се подрусваше силно от време на време, докато пътуваха по широк, неравен път на изток, навътре в блатистите земи. Бяха заобиколени от мочурища и тръстика, до където стигаше погледа, като на някои от хълмовете, издигащи се на места сред плитката, кална вода имаше други селища заградени отново с дървени стени. Избраният войн издебна един момент и успя да прошепне, съвсем тихо на своя помощник:
-Мога да се освободя, когато реша, но ни водят към Евъруел! Бъди готов!
Птицевидното момче му кимна с лека усмивка и те бързо извърнаха погледи един от друг.
-Добре сте се подредили, а драги господа? -рече един от речните войни с отвратителна, заядлива усмивка. - Не ви чака нищо хубаво, щом управникът ви смята за врагове! Бъдещето ви е доживотен затвор, а по-вероятно мъчителна смърт!- после се изхили гръмогласно и много от приятелите му ревнаха с него.
Един друг от ескорта им рече:
-Бая голям късмет извадихме, приятел ...