Има и едни такива моменти, в които, когато сте заедно, нищо друго няма значение. Всъщност, точно в тези моменти си давате сметка, че всичко останало е без абсолютно никакво значение.

Да, безспорно, без пари не се живее. Няма как непрестанно да се отлагат ангажиментите и задачите, които, сякаш по протокол, съпътстват живота. Не е нормално, пък и няма как да стане, да прекарваш дни, седмици и месеци наред в неправене на нищо. Все нещо ще трябва да се свърши. Животът не чака. Нещата се случват. Обаче. Колкото и пари да имаш. Какъвто и брой задачи да отмяташ на дневна база. Колкото и да пораснеш в йерархичната структура на фирмата. Дори да покориш онзи връх, наричан по различен начин - „управител“, „началник“, „директор“. Има ги оная наслада, личното удовлетворение и галещото его чувство. Въпреки че при всеки траят различен период от време, и не може да се прогнозира с точност, тези емоции винаги остават краткотрайни.

Дълготрайността, ясно разграничаваща се от мимолетните чувства и емоции, се крие точно в онова време, което имах предвид в началото. Парите са средство, което не може да погали душата, независимо от масовите заблуждения. Най-голямата длъжност изглежда престижно на всяка табелка, но не може да те прегърне. А, „баш шефът“, колкото и добър, готин, скромен и широко скроен да бъде, няма да дойде да те целуне страстно, да те погледне, с онзи поглед, в очите и да ти каже: „Спокойно, всичко ще бъде наред. Аз съм тук. Заедно ще се справим.“.