Има и едни такива моменти, в които, когато сте заедно, нищо друго няма значение. Всъщност, точно в тези моменти си давате сметка, че всичко останало е без абсолютно никакво значение.
Да, безспорно, без пари не се живее. Няма как непрестанно да се отлагат ангажиментите и задачите, които, сякаш по протокол, съпътстват живота. Не е нормално, пък и няма как да стане, да прекарваш дни, седмици и месеци наред в неправене на нищо. Все нещо ще трябва да се свърши. Животът не чака. Нещата се случват. Обаче. Колкото и пари да имаш. Какъвто и брой задачи да отмяташ на дневна база. Колкото и да пораснеш в йерархичната структура на фирмата. Дори да покориш онзи връх, наричан по различен начин - „управител“, „началник“, „директор“. Има ги оная наслада, личното удовлетворение и галещото его чувство. Въпреки че при всеки траят различен период от време, и не може да се прогнозира с точност, тези емоции винаги остават краткотрайни.
Дълготрайността, ясно разграничаваща се от мимолетните чувства и емоции, ...