ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между двете главни линии. Движението отдавна се регулираше автоматично и машинистите много рядко поглеждаха надолу към стрелките, за да се уверят в сигурността на разминаването, въпреки че тогава е вече прекалено късно да сторят каквото и да било. Ако се случеше разминаване на такъв участък, предпочитаха да не гледат надолу, а да се доверят инстинктивно и изцяло на диспечера, на електричеството, на простичкия механизъм с пружина и метална човка, на всички хора по света, а най-вече на тия, които живеят наоколо, или на децата им, които (няма спор) са несъмнено добродушни, незлонамерени, възпитани и за нищо на света не биха поставили някое камъче именно там, където не трябва - нещо, за което на лисица ...