Двата влака
808
0
2
1 мин за четене
ДВАТА ВЛАКА
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между двете главни линии. Движението отдавна се регулираше автоматично и машинистите много рядко поглеждаха надолу към стрелките, за да се уверят в сигурността на разминаването, въпреки че тогава е вече прекалено късно да сторят каквото и да било. Ако се случеше разминаване на такъв участък, предпочитаха да не гледат надолу, а да се доверят инстинктивно и изцяло на диспечера, на електричеството, на простичкия механизъм с пружина и метална човка, на всички хора по света, а най-вече на тия, които живеят наоколо, или на децата им, които (няма спор) са несъмнено добродушни, незлонамерени, възпитани и за нищо на света не биха поставили някое камъче именно там, където не трябва - нещо, за което на лисица, пор или овца изобщо пък не би минало през ума. Затова, когато предстоеше подобно разминаване, машинистите и на двата влака изпитваха прилив на умиление и (макар и предпазлив, но...) възторг към света, към сезона (какъвто и да е той), както дори и към своята професия, предоставяща им толкова чести и незначителни поводи за ликуване.
Бяха още много далеч, за да могат да се познаят, засега виждаха само локомотивите си да се приближават бързо един срещу друг и ръцете им вече посягаха към въжето на сирената - за поздрав, както обикновено. Стотина метра пред буферите имаше малка пресечка, къса и диагонална връзка между двете главни линии. Движението отдавна се регулираше автоматично и машинистите много рядко поглеждаха надолу към стрелките, за да се уверят в сигурността на разминаването, въпреки че тогава е вече прекалено късно да сторят каквото и да било. Ако се случеше разминаване на такъв участък, предпочитаха да не гледат надолу, а да се доверят инстинктивно и изцяло на диспечера, на електричеството, на простичкия механизъм с пружина и метална човка, на всички хора по света, а най-вече на тия, които живеят наоколо, или на децата им, които (няма спор) са несъмнено добродушни, незлонамерени, възпитани и за нищо на света не биха поставили някое камъче именно там, където не трябва - нещо, за което на лисица, пор или овца изобщо пък не би минало през ума. Затова, когато предстоеше подобно разминаване, машинистите и на двата влака изпитваха прилив на умиление и (макар и предпазлив, но...) възторг към света, към сезона (какъвто и да е той), както дори и към своята професия, предоставяща им толкова чести и незначителни поводи за ликуване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Делов Всички права запазени
