В района сме три подразделения: разведки, химици, свързочници.

Плацът е огромен: 300-400 метра – мерил съм го посред нощ с кибритени клечки…

От четирите страни е обграден с  жилищни и помощни постройки.

Запад: портал, комендантство, арест.

Килията на ареста е толкова малка, че когато легна, не могат да затворят вратата!

Север: складове за дрехи и проход към тоалетните на трите поделения.

Тоалетните, където през ден „поливах розите” - за една година поне 300 пъти!

Юг: свързочна рота и столова.

Изток:  сграда на разведки, химици, лазарет.

По средата  - паметник на загиналите през І-та Световна война.

Този посърнал от времето монумент е единственото място, където може да поседнеш. Обикновено присядаме от източната му страна и никога от запад!

Разбира се, това правехме не от идеологически съображения…

Просто загърбваме портала, посоката към „външния свят” – обяснимо защо!

                                                *

   На плаца се провеждат всички дейности: разчети, проверки, строева подготовка…

Тук всяка нощ някой от нас пълзи с противогаз и пълно бойно снаряжение…

Гаврата с младите войници е гарантиран отдушник за стария боец…

Службата на „старите” с всеки изминат ден „натежава” и има нужда от разтуха…

За младите е недопустимо да изразят свое мнение, да проявят чувство за хумор!

                                              *

И все пак…

В отделението по радиолокация служи бъдещият скулптор Златан Стоилов.

Имаше обявено наказание пред личния състав: един непоряд с остригване!

Ефрейтор Гънгов му заповяда да намери ножиците, за да го остриже.

Цял ден Златан търси ножици и през час докладва, че ножици няма…

Беше ясно - не иска да бъде остриган като мартенско пърле.

Ефрейторът беснее – досеща се, че „заекът” му „върти” номера…

Накрая потърпевшият решава съдбовния проблем по свой начин!

На вечерна проверка Стоилов му представи ножици… нарисувани!

Досущ като истински, дето се казва „ще проговорят”,  но… не стрижеха!

Беше ги изографисал на амбалажна хартия и сковал в дървена рамка!

Позеленял, ефрейторът изкомандва „Мирно!” и го изведе пет метра пред строя!

Взе рамката с ножиците и я окачи на врата му!

Изпопадахме от смях…

- Газ за всички зайци! – изрева Гънгов.

Смехът секна… трябваше да дишаме по-дълбоко!

                                              *

   По онова време висшистите служеха половин година - две лета по три месеца.

Наричахме ги „запасняци”: не ги стрижеха, не ги „гонеха”…

През 1962 г. един от тримата „запасняци”  беше Богдан  Иванов.

Богдан е републикански шампион по едноместно кану!

Дори на олимпиадата в Рим през 1960 г. се класира  за финалите…

Беше претендент за златото, но нашите не купиха лодка и така му се размина…

                                                 *

   Вечерна проверка - провежда я сержант Гънгов, вече на свръхсрочна служба.

Запасняците току-що бяха пристигнали -  както винаги, застават накрая на строя.

Команда „мирно” за тях не важи, дори стоят извън строя и се „бъзикат”…

Никой не им обръща  внимание – те бяха извън класацията, временно пребиваващи!

Но според стриктния влах, говорещ нарочно с акцент български, „вересия никому”!

- Ми-и-ирно!... Кой там се върти в строя?...

Гробно мълчание - при тази команда нямаш право да говориш!

Няма как да отговориш на въпроса на ефрейтора, освен ако не бъдеш посочен.

- Редник! – посочи той десния фланг на строя…

  Кой се върти?

- Земята!...

- Кой там каза, че земята се върти?

- Галилео Галилей…

- Я, редникът Галилей пет крачки пред строя!

С разтърсваща строева стъпка пред строя излезе р-к Богдан Иванов!

Изполягахме по земята - вечерната проверка пропадна…  

Изтъпял, ефрейторът не знаеше как да излезе от ситуацията, в която сам се натресе…

Естествено последва безумната команда:

- Газ за цялата батарея!...                         

                                                *

   След няколко месеца, вече студент, попадам на шумен студентски купон…

В такива случай всеки се старае да впечатли околните със своето остроумие…

Едни играят „въртене на бутилка”, други се „свалят”, трети разказват вицове…

Неочаквано колега разказва случаите с Богдан и Златан като нови вицове!

Всички се превиват от смях, а мацките го гледат с искрящи очи…

Подхвърлям, че това е истински случай, на който съм бил свидетел!

Разказвам подробности - мястото на действие, участници, поделение…

Колегата реагира като разголен, все едно разобличен в лъжа!...

Никой не вярва, че такава тъпотия е възможно да се случи…

Дори ме упрекна, че имам склонност да сънувам вицови ситуации…

- Истина е!... Аз съм гарант! – чух тих глас зад гърба си…

- Всеки може да го каже! – перчи се разказвачът.

- Аз съм Богдан Иванов!...

Със скръстени ръце, подпрял се на рамката на вратата, се усмихва самият Богдан!

Егати случката!... Сега вече и аз не вярвам, че това е възможно…

А вие?...

                                                *