Две писма до Дядо Коледа
Прозаични миниатюри с горчив привкус
1.
Мили Дядо Коледа,
Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.
Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих седемдестдесетте отдавна, аз съм една нормална, но много самотна стара жена. Не бих се обърнала към теб, ако ти не беше последната ми надежда поне за Коледа да имам това, за което най-много мечтая вече няколко години.
Моля те, добри ми Дядо Коледа, подари ми малко Коледно вълшебство! Направи ме щастлива!
Не те моля нито за дом, нито за хляб, нито за пари. Дом си имам, малък и беден е, но и той е много за сам човек. Трапезата ми не е богата, но има хляб и кофичка мляко, и това ми стига. Колко му трябва на един възрастен човек, за да се нахрани? Живея скромно и с малката си пенсийка свързвам някак си двата края на ежедневните си нужди. А и сина от чужбина веднъж-дваж в годината ми изпраща по нещо.
За друго жадувам, мили Дядо Коледа. Поне на празниците да усетя топлия дъх на любимо същество до лицето си, да срещна нежния поглед на обичливи очи, да прегърна някой, който обичам и зная, че ме обича и гласът му да разпръсне страшната тишина в дома ми, от която душата вече ме боли.
Помогни ми, дядо Коледа! Ти знаеш, досещаш се за какво те моля. Пред тебе няма граници, няма непреодолими разстояния, няма невъзможни неща. Само ти можеш да ми помогнеш.
С поздрав и надежда: Една самотна майка.
с. Изгубена надежда, България
ІІ.
Уважаеми старче,
Получих писмото Ви с, с което сте ми препратили коледното желание на майка ми.
Не зная, защо е писала до Вас, но Ви моля да я извините за глупавата й детинска постъпка! Ние с Вас сме делови хора и за мен е необяснимо и непростимо, една стара жена да отклонява вниманието Ви от важните бизнес дела, за които се подготвяте цяла година. Приемете извиненията ми!
И все пак, ще се възползвам от услугите Ви, за да изпратя на майка ми желания подарък. И без това тя ще го очаква от Вас, а и селото й Ви е на път.
Ще Ви бъда много благодарен за жеста, тъй като съм много ангажиран и нямам време да се занимавам с изпращането на подаръци. А и за Вас ще бъде много по-лесно да пренесете през границите искания от нея подарък.
Кучето е много скъпо, от добра порода, много е любвеобилно, обичливо и вярно. Толкова е жизнерадостно и весело, че къщата на майка ми ще кънти от гласа му и ще прогони тишината и самотата ѝ, от който вечно се оплаква.
Заедно с клетката и кучето, Ви изпращам и сто долара, за да се почерпите за услугата, която ще ми направите и за радостта, която ще доставите на майка ми.
Желая Ви лек път към България и много здраве на майка ми.
Искрено ваш: Антъни – Андон, мениджър на просперираща търговска компания
САЩ, Вашингтон
© Генка Богданова All rights reserved.
