ДВЕ СЪДБИ
Празник. Шум, гълчава. Площад.
В единия ъгъл, на импровизиран подиум – духов оркестър. Свири валсове, танга, хора, после… И така нататък – целия следобед.
После група певци и певици се наредиха пред оркестъра. Местният хор. И всичко това под диригентството на уважавания от всички господин Петков – учител по пеене в местното училище. – Не по пеене, а по музика, щяха да ви поправят всички, които имат лично впечатление от неговото мнение по въпроса. Да допълня, че господин Петков беше дълбоко и искрено уважаван от всички като композитор с местно значение. Пенсиониран отдавна, също толкова отдавна останал вдовец. Хората даже вече не си спомнят има ли или няма деца господин Учителят, както почтително го наричаха всички. Знаеха обаче, че той живее сам, съвсем сам. Почти до централния площад на града, в една къща, която на времето е била хубава, „богаташка” – както я характеризираха бабите от местната Агенция „Клю-Клю”. А сега – не ми се говори. Не беше нужно някой да ти казва преди ...