Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърцата им. За нея нямаше граници. Те се чувстваха щастливи всеки път, когато бяха заедно, независимо от мястото, времето и останалите обстоятелства. Въпреки известните пречки, които не им позволяваха да развиват любовта си, те бяха намерили начин да бъдат заедно и сега се радваха на постигнатото взаимно щастие.
Учеха се един от друг. Говореха си на всякакви теми, обменяха опит, споделяха си всичко. Бяха много близки. И не можеха дълго време един без друг. Всяка минута, в която не бяха заедно, се точеше толкова бавно, сякаш часът на следващата им среща никога нямаше да дойде. Прекрасното чувство, зародило се в сърцата на тези двама влюбени, носеше със себе си неземна красота, сладка нежност. Бяха ...