2 мин за четене
Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърцата им. За нея нямаше граници. Те се чувстваха щастливи всеки път, когато бяха заедно, независимо от мястото, времето и останалите обстоятелства. Въпреки известните пречки, които не им позволяваха да развиват любовта си, те бяха намерили начин да бъдат заедно и сега се радваха на постигнатото взаимно щастие.
Учеха се един от друг. Говореха си на всякакви теми, обменяха опит, споделяха си всичко. Бяха много близки. И не можеха дълго време един без друг. Всяка минута, в която не бяха заедно, се точеше толкова бавно, сякаш часът на следващата им среща никога нямаше да дойде. Прекрасното чувство, зародило се в сърцата на тези двама влюбени, носеше със себе си неземна красота, сладка нежност. Бяха ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация