Feb 28, 2018, 2:58 PM

Двуличница 

  Prose » Narratives
1025 7 15
21 мин за четене

© Галя Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Иван и Роси за вниманието към разказа!
  • Сега прочетох този разтърсващ разказ. Споделям мнението на Силвия.
    Галя, поздравявам те за умението ти да изграждаш образи и да замисляш читателя по изключително важни теми.
  • Много хубав разказ! Майсторски обрисувани образи на бащата и на момичето Соня! Съдбата ми отреди да гледам двете момичета на сина ми - едното на три, а другото на седем, в продължение на 5 години, докато той и снахата изкарваха прехраната им в чужбина. Децата бяха неконтролируеми в лудориите. Родителите ги бяха изпуснали. Много трудно е да се грижиш за такива невъзпитани деца. Нямаха страх от нищо. Видях се в чудо, как да ги укротя без да прилагаш методите на бащата от разказа. Добре че след като по малкото завърши първи клас си ги взеха. Насилието не е хубаво! Бог е дал свободната воля на човека, но.... Въпросът е: "Как да се постъпва с деца лишени от родителско възпитание! Или такива, които не подлежат на такова". В такива случаи добротата на този, който се е заел да ги гледа, няма да му помогне. За съжаление, държавата днес не търси решение в тази насока. Ето една идея за разказ, но по действителен случай, взет от живота! Поздравления за разказа!
  • Хммм... ясно
  • Благодаря, Антоан, за задълбочените размисли по повод разказа! Поздрави!
  • Страхотен разказ! Написала си го по много въдействащ начин, Галя!
    Детството... За мен това е най-съдбоносния период от живота на човека. Детските спомени се запечатват завинаги в паметта ни. И всичко е едновременно и приказно и грубо-реалистично.
    Добре е, че разказа има оптимистичен финал. Но като цяло - чувството за тъга остава. Живота е тъжен. Но за сметка на това - щастливите моменти ни дават крила.
    Не мога да повярвам, че има такива бащи - но всъщност зная - че ги има.
    Ако да кажем - бащата е втори - това все-пак обяснява проблема. Но ако не е - просто е сериозен проблем.
    Изкушавам се да попитам :
    _- Ти ли си Соня?
    Може и да не ми отговаряш, разбира се.
    Но разказа ти определено ме развълнува.
    Поздрави!
  • Благодаря, Светулка, не бях мислила за заглавието, защото то се появи с разказа, но очевидно отразява точно това, което ти си посочила в коментара си.
  • Актуална тема- домашното насилие. Понякога е само вербално, но не е по-малко унищожително. Замисли ни.Много точно заглавие, привлича веднага вниманието, а двуличникът се оказва друг.Благодаря,че разказа!
  • Радвам се, че прочетох този разказ.
  • Аз мисля, че разказа ти ще послужи за пример, какви не трябва да бъдат родителите. Съчувствам на детето и вярвам, че няма такова нещо като инат при хората. Има свободна воля, позиция и лично желание. За инат може да се говори при едни други видове, но няма да се впускам в детайли. Дори едно съвсем малко дете има вътрешен инстинкт и усет за това каква храна е полезна за неговият организъм. В много от случаите децата усещат кое е по-добро за тях и няма нужда да им се налагат определени вкусове, нито да се настоява да ядат определени количества. За съжаление много от днешното възпитание не е претърпяло особено изменения и все по-често си мисля, че докато не се промени това в семейството следователно и в детските градини, обществото ни никога няма да бъде със свободно мислене и воля! Справедливостта трябва да се търси неуморно и да не живеем с мисълта, че който си е родил дете- негово си е. Никой няма право да издевателства над децата, а пасивната страна е опасна. Поздравления и успех!
  • Помня,по нашето детство имаше такива злобни и ограничени хора... Не че сега липсват.
    Поучително четиво!
  • Не, Лесли, не беше създадена порената жена-изтривалка.Момичето от разказа е със силен характер и е индивид. След идиотските неща, които му се случват, то приема поведение на привидно смирение, на мимикрия със заобикалящата го действителност, за да оцелее в семейството на психопати до момента на пълнолетието си.
  • Този разказ може да се разглежда от различни страни.На мен лично ми хареса това, че те кара да се замислиш,като родител, един вид да обърнеш гледната точка и да се погледнеш с две различни лица.
  • Покъртително...
    Действието се развива назад във времето, но за съжаление всичко е толкова актуално и до днес...
  • И така бе създадена поредната жена-изтривалка :/ Ще ми се някаква справедливост да има за такива хора.
Random works
: ??:??