Беше в края на декември. Второкласниците от едно столично училище имаха Новогодишно тържество. Класната стая на втори “Б” беше украсена с пищни, разноцветни гирлянди от станиол и разтегателна хартия. Прозорците бяха побелели от налепените по тях късчета памук, които имитираха снежинки. На едно от стъклата беше нарисуван Дядо Мраз, а над него се кипреха три ръкописни букви: “Ч.Н.Г.” Всичко бе натъкмено като за празник.
Родителите седяха като публика в очакване на театрално представление, а децата се бяха скупчили близо до катедрата и се притесняваха за предстоящата тържествена литературно–музикална програма, както я наричаше другарката Ваклинова. (Беше в края на шестдесетте години и децата се обръщаха така към своите учители.) Страшничко си беше. Ако вземеш да забравиш думите на някой стих или песен ще изложиш не само себе си, а и целия клас. Да не говорим пък за родителите ти. Соня не се притесняваше за предстоящото изпитание. Беше убедена, че ще се справи както трябва. Всичко си знаеш ...