ДЯДО ДИМО
разказ
Мъдър човек беше дядо Димо. Празна дума на вятъра не хвърляше. Уважаваха го хората от селото. Работен човек, честен, гледаше си семейството. Роден в началото на двадесети век, в живота си какво ли не видял - и хубаво, и лошо...Имаше двама сина и една дъщеря, а от тях внуци и правнуци доживя да види...Живееше с жена си при големия си син с децата му.
В къщата им често имаше гости - роднини, познати... Умееше да говори с всички. С големите - голям, с малките - малък. На възрастните им беше приятно да си побъбрят с него. Приказките им бяха най - често за миналите години. Впускаха се в ония спомени. А те - нямаха край...
Дядо Димо имаше силно чувство за хумор. Както сериозно говори, така ще пусне и някоя шега, ама насериозно. Драго им беше на гостите да го слушат. Пък и искаха съвети от него за своите проблеми.
Понякога при него се отбиваха ветеринарния фелдшер, агронома, свещеника...
Нали при всеки от тях беше работил...Разбираше от животни,
градинарство, земеделие...
Вър ...