Дядо Евро Стан
Дядо Станьо ми казваше:"Ти,внуче,гледай Европа!Европа,дядовото,пак ще ни насади!Ти само наблюдавай,европейската култура,е част от нашата балканска култура, но не чак толкова!"
Ако запомних,това което запомних,бяха въпроси,които задавах на татко...
Той ще ми рече:"Дядо ти Станьо е оцелял във войните заедно с Европа,възможно е да е различно от това,към което са се стремели,от това което е възможно.Това рече татко Иван;явно трябва да внимавам какви въпроси задавам,че времена,колкото щеш,но не знаем какво ще получим,докато сме живи!
Тъй си растях!Един саморасляк между неудобни въпроси и отклонени отговори.Време беше да порасна,но времето не бързаше с отговорите,зад които лежаха овехтели трудни години.
И тъй Европа, та Европа!
Започнах със "Свободна Европа"!
Много обичам да слушам музика:че това "Битълс","Ролинг Стоунс",после пък "Дийп Пърпъл","Юрая Хийп",оная малката италианка Рита Павоне,Адриано Челентано,Шарл Азнавур(ян)...И за да не пропуска още някого, ще спра до болката на самопризнанието,че исках да отида в тази Европа!
"Друго е човек да я пипне",тази Европа,да се слее с нея в любовен блус,например!
Явно,Европа ми порасна в главата като една мечта-фикция,мисия почти невъзможна в ония изпълнени с "трепет комсомолски забави през лятото на младостта"!
И ето преминах през един неудобен безкраен преход в пустинята на илюзиите,животът се почти усети зрял за промени;и тогава преди десетина години посетих Европа,легално,без "виза за невъзвръщенец",ей-тъй,качиха ме на един самолет в Бургас и прас,след близо три часа...в Хамбург!
А преди това,бях мечтал половин век да видя Европа,да се запозная с нейната поп-култура,с футбола,който беше част от тогавашния ми живот...
И както обикновено се случва при мен:си спомням за приказките на дядовци и родители!
Хубаво е в Европа,но по-добре е да я докараме тук при нас, отколкото да сме на гурбет при тях!
© Стойчо Станев All rights reserved.
