Дядо Ицо гледа от Бакаджика - четиринадесета част
Multi-part work « to contents
Ако по пътеката на времето има някакво общо съгласие:то е, че децата са лика и прилика с родителите си не само физически, но и в духовен аспект.
Христо по характер беше взел от баща си едрият ръст, а от майка си тихата непримиримост и воля да пази личното си пространството и да не се влияе от хорските приказки. Една усмихната неотстъпчивост да търси изход от събитията в живота си, въпреки че в душата му твърде рано се наслоиха горчилки.
В село Раздел той успя да се запознае с един млад даскал на име Михаил, който след казармата бе назначен за прогимназиален начален преподавател в училището. Михаил Бойчев бе завършил гимназия в Ямбол и беше разпределен да учителства в приграничните села, като ползва привилегията след три години да запише педагогика,и бъде отново разпределен. Такива бяха законите на Просветното министерство, защото вече беше започнало обезлюдяването на селата от Странджанскосакарският край,както и останалите села край границата.
След кооперирането населението търсеше препитание по големите градове, защото земеделието и скотовъдството изискваха по-малко хора, нали механизацията навлезе в двата отрасъла?
Христо дежуреше на овчарника по цяла седмица и след това почиваше в къщата на свако си, докато дойде време да смени бай Стоил,с който се грижеха за 250 овце,а те започваха да се багнят* през декември, та хващаше още януари и февруари. Тогава овчарите не знаеха ни ден, камо ли пък нощ.В такива моменти управата на ТКЗС-то назначаване по още един човек на смяна, за да продължи обагнянето с постоянна бдителност.Въобще,традиция е българите да се грижат за живата стока и сега, въпреки кооперирането;тази традиция се поддържаше по силата на инерцията, че все пак тези животни са взети от тях и им бяха смисъла на живота и любовта към миналото...
Докато даскал Михаил беше във ваканция,реши срещу надница да дежури с Христо. Управата на овцевъдите,поради липса на други желаещи склони да назначи Михаил.
Заб:обагняне-когато овцете добиват потомство
Следва продължение...
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всеки път ти се възхищавам на умението да описваш всяко време. Припомни, че имаше такива бройки за полувисшите педагогически институти в пограничните райони, имаше и в Кърджали такъв. И то бройки за мъже, тъй като малко мъже кандидатстваха, и влизаха с по-нисък бал. За ТКЗС-та и ДЗС-та, за домовете "Майка и дете" и т.н. Като вляза в твоите хронологически истории, няма излизане.
Чудесен роман би излязъл от тази история -
😍!!!
-
!!! -
Благодаря за коментара, Жени!
-
И аз чакам продължението, Стойчо... поднасяш исторята по неповторим начин!
-
Благодаря, Ники!
-
Чакам продължението с голям интерес!
Поздрави, Стойчо! -
Благодаря за интереса, Костадин!
-
Продължавам да следя с интерес.Поздрав Стойчо.
-
Благодаря за коментарите и оценките Миночка и Младен!
-
Стойчо, твоите хроники за радост не са марсиански /като при Рей Бредбъри/, а са Странджански. Това ги прави особено интересни за мен, а предполагам и за останалите читатели.
-
Съпреживях отново всичко, Стойчо,това си е чистата истина,така беше, пиши следя всичко твое!
-
Благодаря за оценката, Миг!
-
Чакам с нетърпение всяка следваща час! Хайде ! Благодаря!
-
Благодаря за коментарите и оценките Георги и Димитър!
-
Баща ми е от едно село близо до Сакарския край - Горска поляна. Там карах летните си ваканции като дете. Помня и отношението на работещите в ТКЗС към труда. Няма го днес това трудолюбие и отговорност. И аз съм участвал - низал съм тютюн, събирал съм сено. Незабравимо време.
-
Мога само да кажа - още?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да се надяваме да бъде все така интересно.