Милко беше послушно и добро дете. Повечето време прекарваше при баба, на село. Тичаше волен на двора. Хващаше бръмбари и пеперуди. Сипваше вода на малките жълти пиленца. Рисуваше с пръчка по утъпканата пръст до селската къща... Имаше много интересни неща, които да прави.
Дойде есента и неговите родители тържествено му съобщиха, че тръгва на детска градина. До сега, цели пет години за него се грижеше баба му.
Детската градина не му хареса. Имаше много деца, които крещяха силно. Дърпаха се едно друго. Вземаха най-хубавите играчки, с които да си играят. За Милко оставаха три надраскани червени кубчета. Никое от децата не ги искаше. Той сядаше мълчаливо на килима и цял ден ги подреждаше. Погледът му беше винаги отправен към вратата. Чакаше да го вземат. Да си го приберат вкъщи, далеч от това шумно място.
Един ден една от госпожите нареди всички деца на малките столчета. След това седна срещу тях на един от големите столове за възрастни. Разтвори една малка книжка.
- Деца, сега ще ви прочет ...