Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре дъждът, да се стопли поне, душата ми да се сгрее малко, слънцето да изгрее. Да се отпусна, да не си задавам толкова много въпроси, тоя моя страх да го затъкна някъде.
Дъждовно време, какво да ти напиша? Нещо хубаво? Или най-хубавото? Виж, обещавам... обещавам само малко да се посъвзема, да се посъвзема поне малко, ще ти напиша... ще ти напиша. Дъждът не спира да вали.
Ставам и започвам да се обличам.
- Къде отиваш?
- Да набера сливи... нямаме нищо за вечеря.
- Не са ли зелени още?
Нищо не отговарям. Излизам. Отивам в оная градинка между блоковете, където растат сливите. Пълня си двата странични джоба, после бързо тръгвам към вкъщи. С двете си ръце придържам зелените сливи да не изпадат, а съл ...