Беше мрачен летен следобед. Стоях сгушена на дивана и превключвах програмите на телевизора. Нищо не ми хващаше окото. Силен шум от летящ ниско самолет накра погледа ми да се отмести към прозореца. Загледах се в далечните планини. Над дях бяха надвиснали страховити тъмни облаци, като че ли щяха да ги изядат, без да оставят и помен от красотата, която крият. Реших, че имам нужда да излезна навън и да отида точно там, където бурята щеше да се развихри. Защото аз самата бях буря и горях отвътре, като помитах всичко след себе си, без да оставям и следа от мирните и спокойни дни.
За първи път не пуснах радиото в колата, което е много странно за такъв меломан като мен. Исках да остана на саме със себе си, да си почина от ... собствените си мисли. Но как щеше да стане това, ако в колата е пълна тишина и се чуват само колите, с които се разминавам? Искаш да избягаш от себе си, а собственият ти ум те води точно към теб! Не напразно хората са казали да слушаш повече сърцето си отколкото ума си. М ...