Как щеше да дочака утрото? Венета седеше в тесния кухненски бокс с чаша кафе пред себе си. Отвори втората кутия цигари. Погледът ù се рееше през прозореца. Апартаментът беше на шестия етаж и имаше хубав изглед Стараеше се да мисли за нещо друго, не точно за утрешната среща, но не можеше. Трябва да се успокоя по някакъв начин. Отбягваше да взема хапчета. Предпочиташе да използва хомеопатични средства. Но сега ù трябваше нещо по-силно.
Отиде до хола, взе една бутилка червено вино, което ù бяха донесли подарък преди две години. Беше поканила две приятелки за Нова година, заедно да я отпразнуват. Едната се беше развела току-що и имаше нужда от душевна подкрепа. Другата още не се беше омъжила, въпреки своите 40 години. Избра пътя на кариерата.
Прекараха си весело. Спомняха си стари преживелици, разказваха си любими вицове, даже на карти поиграха, за късмет. Тогава още Никола, синът ù, си беше при нея. На следващата година замина да следва в столицата и тя остана самичка. Самотата я подтиска ...