Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в прозореца. Навън снежинките все така се люлееха във въздуха и падаха леки и красиви на земята. Никой не влезе в хана.
Агите се нахраниха и двамата от тях извадиха тютюн да пушат. Натъпкаха лулите си и ги запалиха. Единият извика Венка да раздигне софрата. Двете жени стояха като на тръни. Младият заби поглед в Седефа и тъмните му очи я плашеха. Гледаше я алчно като прегладнял пес. Тя потрепера от страх и застана зад леля си.
Другите двама говореха нещо, но много тихо, посбутваха се. И те обърнаха погледи към Седефа, а единият се разсмя с висок глас. Двете жени не чуваха приказката им, но ставаше ясно че кроят нещо. Венка изстина.
- Донеси още вино – извика единият от тях.
Венка метна очи към ...