7 нояб. 2019 г., 16:39

 Дългият път - 2 част 

  Проза » Рассказы
617 1 6
Произведение от няколко части « към първа част
1 мин за четене

              Венка им донесе чорбата ,  яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо.  Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в прозореца.  Навън снежинките все така се люлееха във въздуха  и падаха леки и красиви на земята. Никой не влезе в хана.
        Агите се нахраниха и двамата от тях извадиха тютюн да пушат. Натъпкаха лулите си и ги запалиха. Единият извика Венка  да раздигне софрата. Двете жени стояха като на тръни. Младият заби поглед в Седефа и тъмните му очи я плашеха. Гледаше я  алчно  като  прегладнял пес. Тя потрепера от страх и застана зад леля си.
   Другите двама говореха нещо, но много тихо, посбутваха се.   И те обърнаха погледи към Седефа, а единият се разсмя с висок глас. Двете жени не чуваха приказката им, но ставаше ясно че кроят нещо. Венка изстина.  
              - Донеси още вино – извика единият от тях.
  Венка метна очи към Седефа да иде да наточи вино, когато чу агата:
                   - Иди ти, ханджийке. Момичето да иде да даде зоб на конете.

       Те надушваха страха им. Беше им забавно да следят жените.
        Венка тръгна към избата. Ръцете и трепереха, когато взе шишето.
  Седефа се наметна с един ямурлук и тръгна да излиза. След нея се втурна младият ага и затъкна шепата си до устата и. Другите двама и те излязоха навън. 
           -Да не си гъкнала- процеди агата- ще те погубя, само да чуя и звук…
       Сграбчи я и я метна на коня си. И той застана зад нея. 
     Тримата подкараха силно конете. От копитата им отхвърчаше снегът. Младият я притискаше плътно и тя беше като в капан.. Отдалечиха се бързо и пришпорваха конете.  Ханът остана назад , много назад зад тях.

           Седефа не можа дори да извика. Беше премаляла от уплаха. Очите и се напълниха със сълзи, стичаха се по лицето и пареха в душата и.

                          Разбра, че е погубена…

 

                  Следва…
 

» следваща част...

© Tаня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, да се надявам, че редакторите ще я качат днес...в чакащи е.
  • Погубеният път...

    чакам следващата част!
  • Стегна ме гърлото! Много задъхано се развива действието!
  • Това е една истинска история. Една от многото истории, разказващи за поругаването на българската чест и вяра от турските поробители и насилници. Мисля, че днес е актуално да се пишат повече такива разкази. Особено днес, когато се опитват да ни внушат, че турско робство е нямало. Не само днес, винаги. Но трябва да се помни: и доброто, но и злото.
  • Благодаря
  • Пишеш увлекателно и ме грабваш с няколко изречения. Да видим как и кой ще спаси Седефа.
Предложения
: ??:??