ГЛАВА ПЪРВА

Убийството

            Тази сутрин бе много гореща и инспектор Макс Грийн се чувстваше сякаш е в пещ. Не обичаше горещините и никога не ги е обичал, той предпочитаще зимата и снегът напук на всички прииждащи туристи в Сан Антоан. Всяка зима се усамотяваше в малка хижа в планината за седмица или две, което обикновено не му се отдаваше особено успешно, тъй като се славеше като най-добрият инспектор от отдел убийства в полицейското управление. Въпреки това никога не бе парадирал с това като скромен и стеснителен човек, което го правеше странен за всички останали. Имаше един или двама приятели, на които се доверяваше. Зад гърба си имаше два провалени брака и  две отчуждени деца от всеки брак, с което той никак не се гордееше. Причината за този факт може би бе естеството на работата му и безсънните нощи в полицейското управление, както и странната му отдаденост на убийствата и разкритието на истината.

            Днес бе почивният му ден и той седеше на терасата на малкото си жилище близо до плажа, загледан в полюшващите се от вятъра палми и тълпите щастливи хора, които се радваха на сутрешното слънце, плажа и водата. Настроението му бе особено мрачно и той се чувстваше неспокоен под палещото слънце. Телефонът звънна и, когато той вдигна бе сигурен, че го търсят по работа, защото за убийствата няма почивен ден, а и понеже никой друг не го търсеше за нищо друго освен за пари. Вдигна телефона и отсреща чу раздразнен и отегчен женски глас:

            -Детектив Грийн. Елате бързо на адрес в Силвър Крийк Вали. Съобщават за намерен труп на мъж в частен имот. Изпращам Ви адреса със съобщение.

            След като затвори телефона, детективът облече един от дежурните си костюми. Той не се славеше като елегантен човек, но винаги бе спретнат и чист. Сухият тон на обаждането бе напълно в стила на Нора Норман, която бе един от най- изявените съдебни лекари в града.

            След миг той вече се бе качил в сребристият си джип Рейндж Роувър от 2010 година и вече караше по улиците на Сан Антоан. Като шофьор бе особено внимателен и никак не обичаше високите скорости за разлика от своя колега Уайт Хънтър. Той винаги носеше дънки и бе с десет години по- млад от Макс, чиято посивяла коса и скучни костюми издаваха в още по- голяма степен „преклонната” според самият него възраст от 47 години. Даже и тялото му, иначе слабо и добре сложено периодично му припомня неизбежното остаряване, от което той така се страхуваше. Страхуваше се и от смъртта въпреки многобройните убийства, които бе видял през годините или може би точно заради тях. За това и така странеше от хората, нагледал се на ужасите, които едно човешко същество може да причини на друго, с което до вчера са делили един дом и дори понякога едно легло.

            Скоро стигна адресът на убийството и спря пред една доста приветлива наглед двуетажна къща, сива отвън и с перфектно поддържан двор. От съседните къщи ги наблюдаваха няколко добре скрити зад пердетата любопитни лица, които скоро Макс би желал да разпита подробно. На входа стоеше Уайт с дежурните си дънки и прилепнала бяла тениска с надпис Лос Анджелис отпред. Никога не бе обичал да носи костюми, което всеки ден му навличаше гнева на шефа, но господин Хънтър особено неглижираше този факт.

            -Здрасти, Макс- възкликна Хънтър- Винаги е особено удоволствие да видя усмихнатото ти и ведро лице!

            При това Уайт се ухили, показвайки почти всички ослепително бели и добре поддържани зъби, които се открояваха на фона на загорялото му от слънцето лице. Сините му очи блестяха лукаво на дневната светлина, а черната му коса бе небрежно, но перфектно фризирана, което показваше старанието, с което се бе приготвил тази сутрин. Въпреки това старание, той отново не бе облякъл костюм.

            -Здрасти Уайт!- каза Макс- Да се захващаме за работа! Искаш ли? Какво имаме тук?

            - Вътре е истинска кървава баня! Наистина не съм виждал такова нещо! Убитият е бял мъж на видима възраст около 30 години, метър и осемдесет висок и добре сложен. Бих казал, че завиждам на формата му. Борбата е започнала в кухнята, продължила е в стаята и е завършила в банята!

            Докато си говореха двамата влязоха в кухнята, където имаше красиви и модерни бели шкафове. Чекмеджетата бяха отворени, очевидно някой бе търсил нещо в тях, вероятно нож за самозащита. Съдържанието им бе разбъркано, имаше обърнати столове, но никакви признаци за взлом, което означаваше, че жертвата е познавала нападателя си и вероятно го е пуснала да влезе в къщата. Лампите в кухнята светеха, както и в коридора към спалнята и в самата спалня, което значи, че вероятно убийството е станало през нощта. На масата имаше чинии с риба на скара и салата за гарнитура, както и чаша бяло вино, но само едни прибори. Чашата с виното бе непокътната и на фона на цялата бъркотия това изглеждаше меко казано странно дори нагласено. В дневната имаше огромен 42 инчов телевизор, малка кръгла ретро маса, както и един черен кожен диван, но без никакви снимки или лични вещи. Сякаш цялата къща бе извадена от каталог, но в същото време бе някак безлична и все едно там не живееше човек. Всичко бе подредено, но в същото време не се виждаше постоянното присъствие на жена.

-Тук има камериерка, нали така?- каза Макс по- скоро като констатация.

-Да, тя е намерила трупа и се е обадила на 911. Няма данни да има друга жена в тази къща.- отговори Уайт.

Спалнята бе с бежови стени, а по средата имаше огромно легло с ярко червени кадифени завивки. На тавана се виждаше огромно огледало, което отразяваше леглото. На стената над леглото имаше изрисуван символ с кръв, който наподобяваше пентаграм, което би накарало всеки да настръхне. Символът бе толкова подробен, че човекът, който го е нарисувал вероятно е имал достатъчно време и е стоял необезспокояван дълго време в стаята.

-Много подробен символ, не мислиш ли?

-Очевидно някакъв демонски знак. Наистина откачена работа, направо да ти настръхне косата.

Сякаш Уайт потръпна, което бе странно за него, тъй като той се славеше със своето хладнокръвие и сарказъм на всяко едно местопрестъпление до този момент. Влязоха в банята и там вече бе истинска кървава баня. Стените бяха опръскани с кръв навсякъде, по пода имаше локва кръв, а във ваната, където лежеше и трупът водата бе кървавочервена. Мъжът във ваната бе висок около 1,80 метра с черна коса, доста добре сложен и определено личеше, че се е грижел добре за себе си. Той бе само по боксерки, а цветът им бе кървавочервен, както и почти всичко наоколо. По тялото му личаха множество удари с хладно оръжие вероятно нож.

-Преброихме повече от 30 удара с нож, наистина жестоко клане. Определено говори за личен мотив в случая- отбеляза Уайт.

На врата имаше дълбок разрез с нож, който почти го бе обезглавил. Определено някой е бил много ядосан на жертвата. Може би мотивът бе ревност, но една жена не би могла да надвие такъв огромен мъж в разцвета на силите си. Поне никоя жена, която Марк познаваше.

-Добре дошли господа- се чу женски глас някъде зад тях. Моля да ме извините за безпорядъка. Не очаквах гости толкова рано сутринта.

Двамата мъже се обърнаха и видяха съдебният лекар Нора Норман да стои до вратата на банята. Тя бе доста привлекателна жена, винаги облечена подходящо, с лек грим и много остър език. Кестенявата и коса бе завързана на конска опашка, а кафявите и очи издаваха прозорлив и остър ум, който трудно би могъл да бъде заблуден.  Тя бе около 35 годишна, въпреки че никой не би посмял да попита за реалната и възраст ако има поне малко ум в главата си. Облечена бе в бяла престилка, имаше латексови ръкавици, а отдолу бе с черен панталон и стилна бяла блуза и високи токчета. Завършила Харвард, тя бе един от най- интелигентните хора, които Макс познаваше. Той и се възхищаваше много и винаги я гледа с доза уважение.

-Здрасти, Нора. Какво имаме тук?

Мъж на видима възраст около 30 години с множество прободни рани- 40 на брой, главата му е почти отрязана. Часът на смъртта е около 2 или 3 часът през нощта приблизително. Вече има признаци на трупно вкоченяване. Няма признаци да е имал сексуален контакт в часовете преди смъртта, което не значи, че не е имал такова намерение, нали така? Името на жертвата е Джон Уилсън, собственик на къщата. Можете да го проверите в базата данни. Сега ме извинете, бих искала да се заема с клиента си. Много ви благодаря, господа

Благодаря, Нора, приятна работа. Уайт, символът над леглото в банята сниман ли е, да го проучим малко по- подробно

-Сега ще се заема, Макс. Между другото ми дължиш бургер от предният случай, нали помниш? Аз не съм забравил изобщо и няма да го забравя. За пръв път печеля бас с теб- отговаря ехидно Уайт.

-Тази храна ще Ви убие колега, вредна е за Вашето здраве- отбеляза Марк шеговито.

Уайт извади телефона си- най- новият модел на Samsung, който имаше страхотна камера с много добра резолюция и снима стената няколко пъти.

-Хайде, Марк. Да вървим да работим, старче!

Те излязоха навън и се качиха в колата на Марк и потеглиха към полицейското управление. Там седнаха зад компютъра и започват да търсят информация.

-Жертвата, Джон Уилсън работи в рекламна агенция. Няма дори глоби за паркиране, напълно чисто полицейско минало. Родом е от Тексас, няма данни за брак до този момент. Няма и деца. Трябва да се обадим на родителите му, да им съобщим новината. Може би е по-добре да се обадим на колегите в Тексас да свършат тази работа. Това не е нещо, което трябва да се съобщава по телефона. Заеми се с това, Уайт, докато аз потърся символа.

След дълго ровене в интернет накрая Марк намери символа изобразен на стената:

-Откачено копеле- си мърмори той, докато чете значението му.

Разгледа внимателно символът:

             Астарот е митологично същество, демон и принц на ада. Той е символ на злото и е един от най-силните демони и слуги на дявола. Той е почитан от много окултни общества, които вярват, че той ги закриля. Според изследователи името Астарот, води началото си от финикийското божество Астарта.

            Това е меко казано странно. В дългогодишната си кариера, Макс никога до този момент не се бе сблъсквал с убийство в името на демон и в днешно време това наистина звучи меко казано смехотворно. Всички убийства до тук са били с основен мотив парите, които очевидно са нов вид демон, който тормози обществото.

            В този ред на мисли детектив Макс Грий потърси в интернет и в полицейските файлове секта, която боготвори демона Астарот. В интернет не откри нищо конкретно, но в полицейските досиета намери някои хулигански прояви и един адрес, който реши да провери. Все пак не бе лоша идея да започне от някъде.