Дъската...за гладене
В една детска стая на едно обикновено жилище в една средностатистическа жилищна кооперация, живееше една дъска...за гладене. Когато я купиха всичко около нея беше ново – кооперацията и жилището, мебелите, младото семейство, което се нанесе там, току-що се бяха оженили. Скоро започнаха да гладят на нея бебешки дрешки. Цялата стая ухаеше на бебе!...След няколко години, когато се роди и второто, се гладеха едновременно и бебешки и детски. Дъската си мислеше: „ Аз съм част от семейството! Когато няма никой в стаята, наглеждам малките.“ Домът се огласяше от бебешки плач и гугукане, от детско бърборене и смях...
Големината на дрехите се увеличаваше от месец на месец. След години, когато започнаха да се гладят тийнейджърски, вече размерите не се променяха толкова интензивно. В стаята зопочнаха да звънят китари, да се слуша силно музика, да се тананикат шлагери. Понякога се празнуваха рожденни и именни дни. Тогава сгъваха дъската и я изправяха до стената, за да не пречи да се танцува. Но тя не се чувстваше като наказана от това. Беше й много приятно да наблюдава отстрани празника. „ Ето, че станах и купонджийка!“ си мислеше със задоволство тя.
...След време, в разстояние от няколко години на дъската изгладиха абитуриенския костюм на сина и роклята на дъщерята за нейния бал...
Момчето отиде да учи в Чужбина, ожени се и заработи там. Но дъщерята остана да живее в жилището. На дъската изгладиха сватбената й рокля...
След време пак се започна – бебешки дрешки, после детски и т.н. и т.н. Дъската беше вече доста остаряла, краката я боляха от толкова години да стои все права, чувстваше се изморена. „ Кръговратът на живота! - мислеше си философски тя – Ден след ден, година след година, век след век. Едно и също до безкрай!...“
Един ден тя просто се разцепи по средата. Но не я изхвърлиха, а я качиха в таванската стаичка към жилището.
„ И сега какво?! Ще гния тука с останалите натурии докато Свят светува?! Все едно съм в старчески дом за вещи!“ - мислеше си с горчивина дъската. Ех да можех да полетя! Да се рея над Света, да видя нещо повече от детската стая и този пайжанясъл, прашлясъл таван!...
...И един ден наистина полетя – през отворената капандура; над покривите, над комините, над квартала, над града, сред облаците, заедно с птиците...
© Радослава Антонова All rights reserved.
