Гумите на синия Мустанг изскърцаха по дребния чакъл от кристални камъчета и лъскавата кола спря пред кована порта. Имението, което затваряше тая порта бе отделено от погледите със също такава кована ограда зад която се простираше гъста и непрогледна гора от храсти и яки платани.
Невидими очи опипаха от всякъде лъскавото возило, последен писък на автомобилната мода и като решиха, че е безопасно подадоха невидим сигнал към яките крила на портата, които безшумно се плъзнаха и отвориха път към широката алея. Добре поддържаната ръка с въз дебели черни косми плъзна удобния скоростен лост, който хлътна на необходимата позиция и гумите на колата захрущяха по дребния чакъл.
Мефисто намести големите тъмни очила на носа си и поведе колата по алеята към вътрешността на обширното имение. Бляскавия бе избрал това време и това място, където най-много се ценеше богатството и блясъка, време в което единствената ценност бе успеха и неговото парично изражение. Бе решил правилно да се скрие от все повече ...