Лято…
Ден, жарките слънчевите лъчи се преплитат в клоните на дърветата, образувайки дълбоки, тъмни сенки, лежащи на земята. Полъхва лек бриз, който разлюлява клоните, сенките си остават все така дълбоки. Неделята е ден в който времето е лишено от смисъла на живота, може би обикновен ден за необикновени хора. Между дърветата в гората, има една дървена пейка, на която лежи мъж, на видима възраст около 40 години, кльощав и рус със сини очи, носеше скъсан черен панталон и кафява тениска. Мисля че се казваше Методи – обикновен скитник от съседното село, той идваше всяка неделя, тук, на това място, излежаваше се докато слънцето залезе, и след това потегляше към следващото си приключение. Той беше скромен, поздравяваше хората по улицата, дори да не му обръщаха значително внимание, винаги беше усмихнат. Той не презираше никой… Повечето хора от моето градче, не го познаваха, сякаш за тях беше призрака на нещо добре забравено – простотата у човешкия живот.
Не на всеки му харесваше тази идея, пов ...