Един работен ден на Времето
В полезрението на Времето попадна нов живот. То си помисли:
- Я, ето още един ненормалник, който върви срещу законите на физиката. Вместо да се разпада, като всяка нормална материя, той се развива. Пак ще ми се отвори работа.
И времето започна рутинни процедури по вкарване на нарушителя в правия път. Живото беше невероятно лакомо. То неуморно поглъщаше верните на Времето материя и енергия и ги превръщаше в част от себе си.
- Да ти приседне дано - промърмори Времето. То знаеше, че винаги така става, затова имаше на разположение запас от всякакви вредности, с чиято помощ да си върне верните поданници и да се разправи с непокорните (животи). Времето започна да изпраща на Живото по ред болести, отрови, наранявания и стрес. Живото се бори упорито, но нямаше шанс срещу всемогъщия противник. Накрая всичките му компоненти се подчиниха на Времето. То потри ръце самодоволно:
- Дадох ти да се разбереш, малоумник такъв!
Тамън се успокои, че във вселената всичко е наред - и гледа още един Живот, досущ като първия, само че още по-лаком.
- Откъде намери време да се размножи тая гад? - ядоса се Времето.
Това беше най-лошото на живите. Никога не знаеш дали не е останало още някое. Времето усети лек сърбеж на дясната си ръка. Погледна към нея и видя една малка тъмночервена раничка, която беше завехнала и започваше да хваща коричка. Тялото му бе обсипано с белези от подобен произход.
- И "Райд" не помага, а уж ги "изтребвал до крак". Пак трябва сам да си върша работата - въздъхна тежко Времето и с отегчение се затътри към склада с вредности.
януари 2004г.
© Яким Дянков All rights reserved.
