15 мин reading
Всичко изчезна. За нула време, всичко си отиде. Целият им свят се разпадна. Или поне… така си мислеха.
-1-
Александър вървеше през полето и студеният вятър проникваше през пластовете дрехи, с които беше навлечен. Стари, изпомачкани, накъсани и мръсни. Русата му коса се сплъстяваше и падаше на кичури пред очите му, но той почти не ѝ обръщаше внимание. Не помнеше кога последно се беше къпал. Отчаянието го завладяваше на пристъпи, но всеки път когато идваше, той се бореше да прави крачка след крачка, стиснал зъби. Сцените от случилото се се повтаряха в главата му и той не можеше да се отърси от тях, присветваха зад затворените му клепачи често, докато скиташе из пустошта. Тичащите хора и отчаянието на лицата им. Писъците и молбите. Вандализмът, който последва и въпросите, на които той не можеше да намери отговори. Черният екран на телефона му. Всичките му компютри: черни екрани завинаги. Всичко — приключило.
Очите му пареха, но той отлично знаеше, че не можеше да си позволи да плаче. Ако ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up