Éдна
Въртя се, въртя се, няма и няма! Бяга ми сънят и това е! Ами, няма как, ще броим овце! И почвам….една..
- Здрасти! Аз съм Éдна.
- Моля? Коя си? Какво правиш тук?
- Ми нали ме повика! Аз съм Éдна. Абе, много сте странни това хората! Висши били! Какво ви е висшето? Повика ме – дойдох! Как можаха да ме кръстят Éдна! Всяка вечер насам-натам! То работа, работа… Като не могат да спят, ние ли сме виновни!
- Ама ти си овца…!
- Е, и? Ти да не си…кой знае какво! Ама аз съм учтива, интелигентна съм! Не обиждам като някои…Виж я ти! Овца съм била! Хубаво ми казваше майка ми, че хората са нахални, високомерни и арогантни! Грижиш се, грижиш се, а те…Нямат капка уважение и благодарност!
- Ох, стига вече, че ми наду главата! Малко ми надува главата шефът…
- Кой, Петров? Какъв мил човек! Бях при него оная вечер! Почерпи ме едно Блъди Мери! Ама прекарахме една прекрасна нощ! Малко са такива…малко-о-о! А ти, няма ли да ме почерпиш поне! Все да ви напомням за добрите обноски, ей!
- Ами…кафе и …някакви сладки!
- Кафе! Посред нощ! Боже! Остави! Нищо не искам, приседна ми! Я да видим поне някои парцалки имаш ли?
- Ама не ми рови из гардероба!
- То пък един гардероб! Само боклуци! Тази жълтата ще я носиш ли?
- Вече не!
- Е, не знам дали ще ми отива, ама поне това! Каква скапана нощ! Голям късмет имам, няма що! А, май ме викат другаде! Е дано там да потръгне! Като те гледам колко си смотана, да взема да те светна нещо! Не викай Две! Много е тъпа и говори, говори, направо ще ти стане лошо. Да не говорим за Три! Още по-загубена е Четири! Пет – не чак толкова, Шест я бива, Седем много ме дразни…Е, хайде, със здраве! И друг път да се подготвиш по-добре!
Замина си, слава Богу! Ама и овцата му с овца! Развали ми нощта! Вече и овце да не брои човек!
© Елка Тодорова All rights reserved.
